Форум за любителите на Стара електроника
Общ раздел => Общи приказки => Темата е започната от: barlog в 08 Октомври, 2025, 20:31:39
-
Привет господа !
Правих двуразряден волтметър с газоразрядни лампи, C520D, 74141, динамична индикация. Не ми харесва как работи, последния разряд винаги "мърда" мени цифрата. типично за С520D, виждал съм и решения с 7-сегментни индикатори, пак мърда.
Ще ми се да го направя с микроконтролер, от опита ми с лампови часовници знам че тогава се постига стабилно показание.
От по-старото поколение съм и съм зле с програмирането. Някой от форума, можещ и знаещ би ли се наел да напише програмата. PIC или Atmel контролер, нещо ширпотреба би било ОК. Подробности по схемата ще уточним допълнително ако има мераклия да се заеме.
Благодаря предварително !
-
Ето нещо готово, 0-28V. Не мога да кажа колко е удачно.
-
Каква схема си използвал за C520D?
Още пазя чипа и индикатора:
[attach=1]
Правил съм няколко варианта и работеше, нямам спомен да е мърдала произволно последната цифра.
За точност на меренето, разбира се, колкото си може - толкова. :)
Атачнатият pdf е част от някакво румънско списание.
Иначе пак някакъв румънец прави с Ардуино като казва, че "заменя C520D" - ЦЪК (https://nicuflorica.blogspot.com/2017/09/voltmetru-pentru-11v-poate-inlocui.html)!
И сорса на фъмруера е в github (https://github.com/tehniq3/voltmeter/tree/master?tab=readme-ov-file).
-
Ето нещо готово, 0-28V. Не мога да кажа колко е удачно.
Тествал съм го на протеус, не става
-
Кое "не става"?
От Протеус не очаквай чудеса (1:1 симулация / реална конструкция), особено с действия с микроконтролер с работа по прекъсване и времеви прозорци.
-
Очаквах отговори:
- За какво ти е необходим този волтметъра? Цел:
1. "Необходим ми е някакъв волтметър"
- има много подходящи евтини китайски решения, например за .. 1,24 лв. - този по-долу. Точен, работи дълго време, не му се случва нищо, надежден.
2. "Искам да си го слобя сам (заради процеса на сглобяване :) )"
- вариантите са много, "фиксирай" поне нещо:
-- входно измервано напрежение: например 0..6V, 0..15V, 0...24V, 0..50V, 0..100V ...
-- използван микроконтролер: например Arduino, AVR (ATmega, ATTiny), PIC, STM8/32, CH32, друго?
-- резолюция: 10 или 12 бита и следствие от това: значещи цифри: XX,X волта, XX,XX волта, друго?
-- други изисквания, дори само като идея?
Как виждаш реализацията с:
1. например ATtiny13 + TM1637 -> 4 LED цифри за показание X.XX волта или XX.XX волта, с усредняване на 64 измервания - ОК ли е?
2. същото с например PIC12F675 ОК ли е?
3. друго?
Лично темата ми е интересна. Ако последват отговори, има решения ...
-
Волтметъра трябва да е САМО с газоразрядни лампи, двуразряден. Динамична индикация за да се ползва само един 74141, може и без такъв драйвер. Ще се ползва за индикация на положението на потенциометър. Например 0-1V с показание 0-99. Както писах в началото , ще уточним подробности по схемата.
Atmel контролер е ОК.
-
Ясно. С газоразрядни лампи нямам вариант за захранването им, за писане на програмен код, за тестване. Следя темата.
-
Тествал съм го на протеус ,,,
Как тества газонапълнените лампи в Протеус? Кой е елеметът там?
Не намерих такива при "бързо търсене". По "лесния начин" създадох "симулация на симулацията" - със "шепа" TTL ИС по логическите нива ::). Остава микроконтролер да има на входа. По-долу: 12V. ОК?
-
И аз така имитирам лампи или със светодиоди на изходите на 74141. Но тук е статична индикация с две 74141... а те са рядкост вече
-
Откривам 74141 поне в 5 БГ магазина за електронни компоненти с "бързо търсене". Компоненти по пазарите има всякакви.
То с микроконтролер с 32 /48 извода, 64 и повече извода/ ще минеш и без дешифратор дори в статичния вариант, а например само с високоволтови буфери на транзистори, но предполагам ще има неудобства, като започнем със стъпка между изводите от 0.65, 0,5 mm и програматор за например STM32. Тъй че давай идеите по-подробно с твое виждане. Интересно е.
---
Вариант с PIC с две 74141 за статична индикация вече "мърда" (и показва) волтове на симулатора ;).
Не виждам смисъл от статична индикация с два индикатора обаче :).
-
И аз не виждам смисъл от статична, затова идеята ми е за динамична.
-
Горното да се чете: "Не виждам смисъл от динамична индикация с два индикатора обаче". Грешка на ... клавиатурата.
PIC16F1503 OK?
-
Да, този PIC е ОК !!! И да, може да се направи компромис със статична индикация . Благодаря за отзивчивостта ! при финален вариант на схемата се заемам да направя платка..
-
Преди съставянето на платки и каквото и да е, е необходим реален тест. Ако щеш и с проводници във въздуха ... :blush:
---
Версия с динамична индикация:
Комутирането със 100 Hz (примерно) на двата индикатора са с използване timer0, по прекъсване. Както споменах по-горе, тук се прояви неточността на Проеус. Не че компютърът ми е "силен", но индикацията "премигва" с един-два херца "горе/долу". (Трябваше с графичен редактор да "лепя" две снимки за 73V :)). А според виртуалните измервателни уреди това е 100 Hz. Също 100 Hz за този тип индикатор малко ли е, много ли е? ... Ще мига ли в реалността/няма ли да мига ... Такива въпроси излизат. Трябва РЕАЛЕН тест!
---
Също на извод на микроконтролера (ако има място в паметта? и ако не влияе на нещо друго ...) може да се пусне PWM, с полеви транзистор да стане преобразувател за високо напрежение за индикаторите. (Не че например таймер 555, транзистор и дросел няма да свършат тази работа). Вариантите отново са примерно 100.
Идеята с PWM на пин на управляващия МК е реализирана например тук: Часы на ИН-16 ATmega8 (Arduino IDE) (http://rcl-radio.ru/?p=129726)
Не съм гледал подробно все още, но PWM изхода може да съвпадне с някой от вече заетите изводи. Следва разместване на изводите на микроконтролера към индикацията ... И съставянето на платката вече ще е като "впрягане на каруцата пред коня" ...
-
Проверка: PWM1 в PIC16(L)F1503 е на извод (5) - RC5.
PWM, 10 kHz, 10% за тест:
-
Шим за захранване лично на мен не е необходим. Няма лошо и да го има, който иска да го ползва. А за честотата на обхождане при динамична индикация за газоразрядни лампи препоръчват 100-120 Hz.
-
Привет господа !
Правих двуразряден волтметър с газоразрядни лампи, C520D, 74141, динамична индикация. Не ми харесва как работи, последния разряд винаги "мърда" мени цифрата. типично за С520D, виждал съм и решения с 7-сегментни индикатори, пак мърда.
Здравей, преди години мой познат искаше да му се направи индикация с две цифрови лампи за положение на потенциометър, да следи напрежението при въртене на оста. Това, като вариант е най удачния вариант за мен.
Коментирал съм схемата с един човек от Нидерландия, той я направи и има видео как работи.
Входният потенциометър генерира напрежение между 0 и 999mV на входа на интегралната схема C520D. Получава се чрез делител, според твоето напрежение. Тази интегрална схема преобразува напрежението за 7 сегментен дисплей. Тъй като цифровите лампи не могат да мултиплексират толкова бързо, колкото LED дисплей, след интегралната схема C520D има буфер 74LS75. Следва IC74141, който декодира 7 сегментен BCD код в десетично число и управлява лампата. Точно тук идва тънкостта, или както казваш, че не ти харесва как работи. Трябва да има буфер защото цифровите лампи не са толкова бързи като led индикаторите. Които масово се ползват за индикация с С520D. Тествам съм реално без буфер, и се получава мърдане. При интерес мога да кача схемата. Коментирал съм схемата с един човек от Нидерландия. Тоя я направи с други цифрови лампи, които му харесват като визия. Има качено видео как работи. Спокойно се сменят цифрите, без проблеми. Даже искаше да се слага на буфера, забавяне в микросекунди. Реално не трябва да е толкова бърза индикацията.
/>
-
Колега Didov, ще съм Ви благодарен за схемата. Предполагам ще е подобна на моята но моята е без буферите за които писа. Това на клипчето бих искал да постигна и аз.
-
Тук "скоростта" на газоразрядните лампи не е проблем. Ако това беше причина, най-младшия разряд на индикацията няма да "мърда", а най-вероятно ще светят 2 цифрички едновременно и то по-слабо. Този буфер който е поставен в коментираната схема просто забавя подаването на цифрата и я задържа стабилна за повече време за да не дразни.
-
С микроконтролер може да правиш с показанието от измерването каквото си решиш: интегриране, математично закръгляне, друго. Примерно на вариантите по-горе измерва 16..64 пъти през време (микросекунди, милисекунди, повече) и усреднява. За трептене трябва входния вигнал наистина да трепти здраво.
-
Точно затова и аз насочих размислите си към микроконтролери.......но не мога да пиша код....
-
Във връзка с възможната последваща обработка на данните (в случая - напрежение): няколко думи за целта на устройството, къде ще го използваш?
За размисъл: Three Methods to Filter Noisy Arduino Measurements (https://www.megunolink.com/articles/coding/3-methods-filter-noisy-arduino-measurements/)
-
Схемата е съобразена за входно напрежение, което се взема от потенциометъра. Някои типове цифрови лампи, изискват по висока напрежение. Тука е 180V за анодите.
Има и преобразувател от 12V на 180V за високото на лампите с UC3843. Цялата схема работи както е на видео клипа.
-
Колега Didov, благодаря за схемата, имам я някъде от нета. Мхого чипове /6 броя за две лампи/ затова не ми хареса и се насочих към микроконтролер.
-
Със светодиоди се получава не по-малко интересна схема. А симулирането е в почти реално време.
---
Ако приложението ще е към усилвател, статичната индикация е за предпочитане.
-
Ако съм разбрал правилно си направил и с двата варианта индикация ??
-
Волтметър .. САМО с газоразрядни лампи, двуразряден. Динамична индикация ... един 74141 ... индикация на положението на потенциометър. Например 0-1V с показание 0-99. ... ще уточним подробности по схемата.
Atmel контролер е ОК.
Тестово работят и двата варианта. Без обработка на данните. Все още чакам подробности за устройството: примерни снимки на проекта, пълно описание, твое виждане по реализацията, обработка на данни, времеви характеристики и др. (Горещо се надявам да е любителско изпълнение и да няма комерсиална насоченост).
-
На мен не ми трябва времеви параметри и т.н. вход 0-1V , показание 0-99 и два разряда лампи. Да работи ! Захранването не ми е проблем схема и работещ hex, С този PIC e ok. Предпочитам да тествам варианта с динамична индикация. Управлението на разрядите може да е с оптрони за по малко елементи. За дизайн и т.н засега не смея да мисля. Когато правя часовници с лампи обикновено правя платка лампи с драйвери и платка захранване и контролер. Ще се придържам към този подход. Ще се сложи на лицевия панел на усилвател в корпус от черешово дърво
-
"Да работи !" не мога да удовлетворя - не разполагам с тестова среда (разоразрядни цифрови лампи, 74141 на този етап, високо напрежение и др.). Работа само на симулатор. Сподели снимки ако можеш на проекта. Също не видях отговор на въпроса, който загатнах по-горе (текст в скоби).
---
Следващи мисли по програмния код от "входно напрежение 0..1V":
При входно напрежение 0..1V в PIC16F1503 от 10 битовото ADC с 1024 стойности с VREF по VDD +5V "остават" 1024/5 ~ 204 стойности, трърде "грубо" за 100 деления.
Варианти "на първо мислене" за 1024 стойности (и повече: с 12 битово ADC):
1. измерване от 0 до 5V;
2. VREF свързан към външен източник на напрежение 1V (ще трябва хардуерна добавка) по pin RA1;
3. по-нов PIC с вградени източник/ци: 1.024V, 2.048V, 4,096V
-
Не колега не е комерсиално начинание, правя тези неща за забавление и разтоварване, имам си прилична професия и доходи. Ако си съгласен нека проекта остане тук, публичен, аз впоследствие ще кача платки и т.н.
0-5 волта вход също ме устройва. Опорно напрежение необходимо ли е , захранващото 5В не би ли свършило работа, от него ще се подава и на входа през потенциометър.
Ако имам готова схема и файл аз ще направя хардуерните тестове, имам всичко необходимо, контролера... по твой избор , само да е наличен на пазара.
-
И снимка на проекта
-
Предишните варианти са за вход 0..99, резистивен делител до 0..5V, показаниe 0..99.
Математика проста има., не че е сложна редакцията, но ... нещо като правиш по няколко пъти, не е на добре. Поне това не е моят метод. Сега се "връщам" с тестовете на кода няколко дни назад.
Идеите, входно-изходни параметри, компоненти и други подробности е добре да са в началото на всяко проектиране, дори за простото проектиране :П. Иначе има цикли в псевдо-код на действията: "изтрий всичко, хайде в началото ... изтрий почти всичко, хайде на 10 реда след началото ... изтрий половината, хайде в средата ..."
-
Ако съм разбрал правилно..... да чакам схема и файл за тестове ?
-
Поради това, че "скочихме" в началото на програмния код -> нищо не обещавам :).
-
Още дебело подчертано: за аудио-усилвател комутацията на динамичната индикация ще ти "развали звука".
В случая както с явните 100 Hz (правоъгълни високоволтови импулси), така и с висшите им хармоници, достигащи далеко дори над x10 MHz.
Статичната инфикация е ОК. В духа на конструкцията бих изпълнил модула със "стари" компоненти (разбирай не с микроконтролер).
-
Още дебело подчертано: за аудио-усилвател комутацията на динамичната индикация ще ти "развали звука".
От опитите които съм правил по темата. Когато се използва потенциометъра на усилвателя, и от него се взема напрежение за схемата за управление на лампите. Така се получава, разваля се звука. Правих една друга схема с ардуино, и командване на цифровите лампи. Получава се смущение в звука. Трябва отделен потенциометър. Поставих 4 канален погенциометър. Стерео потенциометъра е за двата канала, третия за управление на лампите, четвъртия свободен. Всичко е на една ос. И се прави сметка какво напрежение може да се подаде, за да покрие обхвата на показание на лампите. С 5V, трябва да има по сложен делител. При въртене на потенциометъра в определени зони, не се получава равномерно показване на цифрите. Дори да е логаритмичен, отначало стъпката е "малка" към края на въртене става голяма. Затова програмно за процесора трябва да се вземе предвид, при съставянето на програмата. В какви зони се изменя напрежението. С ардуиното го докарахме, да се чете равномерно входното напрежение. Но то не е точно напрежение от някакъв изправител. А има генератор на импулси, които се подават на входа на потенциометъра. И ардуиното чете, колко импулса постъпват при завъртане на оста. Когато рязко завърташ потенциометъра, числата не се променят така скокообразно. Другата особенност е когато застопориш потенциометъра, или спреш да го въртиш. В програмата има тайминг за запомняне колко стъпки за преброени от началото на потенциометъра. Или колко импулса са постъпили на входа. Импулсите генератора са правоъгълни, но пак програмно се държат да са на едно ниво, спрямо изменящоно се съпротивление на потенциометъра. Ако го няма следене на ниво, имаме завал на импулсите, и се сливат, което бърка четенето от процесора.
-
Вече губи смисъл правенето. Беше то преди време.
Правиш и резултата е на цена по висока от нещо по надеждно купено готово. Объркаха се нещата.
Освен ако целта е приятно прекарване на време ако няма други начини.
-
За Лампов аудио индикатор.
Галетен ключ: 2 секции с резистори за 2та канала вместо стерео потенциометър, и допълнителна за цифровия лампов индикатор. Всичко да е отделно, на Ламби и няма никаква нужда от съвеменнна електроника по него така.
-
Предвид възможността за безкрайни входно-изходни параметри, добавки, изменения, подобрения ... , както и вариациите по реализиране на идеята с различни типове и видове микроконтролери, пренесох кода към Arduino (UNO, Nano, Pro Mini) - нищо друго не прави, освен основния алгоритъм: волтметър 0..5000 mV се пренася през TTL 74141 към две индикаторни лампи до показание 00..99, статична индикация. Без усредняване, филтри ... Дори 200 ms забавяне между измерванията съм поставил "по инерция".
Очаквани "дефекти" (без необходимост от тестване на реално устройство): при напрежение на входа между две съседни стойности има "превключване": напр. 35-36-36-36-35 ... на случаен принцип (виж работа на ADC в микроконтролер). "Премахва" се (разбирай намалява се) с математични методи (виж линк по-горе), напр. усредняване, равносилно на подобряване на работата на ADC (виж ADC oversampling, повишаване на разрядността с x бита).
Пробвайте, изменяйте кода, споделяйте.
-
Идеята е "изначално" погрешна. Има други способи.
-
lz2lx, споделяй други идеи, дай пример, дай схеми, фото ...
Нищо си му няма на способа, има интересни моменти. Размисли пред монитора: бих монтирал схемата с микроконтролер с/без високоволтова част например в изтърбушена метална лампа. 74141 ми са "досадните" компоненти в идеята, без нея/тях, но с 2 * 10 транзистора с още толкова буферни ще се получи лесно. Някой друг колега да измисли как да изведе например 2 извода (GND/5V-3V3) + 1 извод (АЦП вход) + 1 извод (+180V) + (10 + 10) извода за лампите :).
-
Здравейте сандъкчии.
Я новата петъчна тема сте я отворили. Айде и аз да се изходя в нея:
За индикатори ако се откажете от ЛАМПИТЕ има MAN71 прекрасни 7 сегментни LED индикатори. За да управлявате 7-те светодиода + точката осмия светодиод. Може направо директно от изходите на PIC микроконтролера 8 битов порт B и втори свободен 8 битов порт ако имате за втората цифра.
Ако светодиодите са стар модел може да сложите 74HCT595 буфери, през които да захранвате светодиодите. Или ако са сложите два 74HCT374 паралелни буфера може да ги зареждате от един 8 битов изходен порт B. С редуване и сигнал запис подаван от друг свободен изход на друг порт на PiC микроконтролера.
Най-добре обаче да намерите дешифратори 7447 за 7 сегментен лед индикатор два 4 бита вход 7 изхода на дешифратора през токоограничаващи резистори към 7 те светодиода на индикатора. Има с общ Анод както и с Общ Катод според вашите предпочитания.
Така схемата става: 8 бита порт B --> два дешифратора za 7 сегментен LED дисплей --> два 7 сегментни ЛЕД индикатора с 7бр. токограничаващи резистори за всеки.
Тази схема може да се преправи с два дешифратора за ЛАМПИ и двете лампи /дали десетични или ИВ-3 (7 сегментни електролуминисцентни)/. Просто дешифраторите са други.
Програмата в микроконтролера на 8 битовия порт B извежда два пакетирани полубайта в един байт с числото, което иска да се изобрази на дисплея.
АЦП на входа се намалява, като чуствителност. Като се вземат само старшите разреди и се игнорират младшите за да не се сменят постоянно показанията.
A най-лесното е с C520D вместо с PIC микроконтролер който ви препоръчвам пред останалите Arduino ... Atmel и квот друго има сега за $2-$5 доларас.
-
Весо в случая не е оправдано. Сложно е и иска двуполярно захранване. Софтуерно едва ли ще може да се преработи. По спомени АЦП трябва да се синхронизира с динамичната индикация. Правих го това и вместо седемсегментен индикатор сложих 15 светодиода като линеен индикатор с друг дешфратор и работеше без премигвания. Оставих само светодидите всичко останало отиде в кофата.
Между другото светодиодите са купувани от "Електрон" Варна 86-та за 3.5 лева бройката (за онова време 4 литра бензин) :D
-
Кое е двуполярното не разбрах. +5V (или +3V3) и +180V за лампите ли? Кое е сложното? 2/3 от схемата е "имитация на цифрова газонапълнена лампа", която в Proteus липсва и си синтезирах тази част САМО за визуализация на това, което пиша като програмен код, без необходимост от включване на реално устройство. В реалната схема я няма. Остават един микроконтролер и една/две 74141. А с микроконтролер с повече изходни портове - 2 транзистора към електродите на лампите (40 броя?) или по един високоволтов оптрон (TPL127 x 20 броя), и толкова. Премахваме 74141. Софтуерно става ВСЯКАК да се преработи. Индикацията за динамичен режим е по таймер по прекъсване, нищо не трябва да синхронизираш (каквото и да значи това). Да, всеки си има различни виждания.
За светодиония индикатор: поставяш STM32 с 48/64/100/144 ... извода ... и на всяко пинче - светодиодче :П може да е и за коледна елха. С логика на управление - всякаква възможна: "бързи варианти": отгоре-надолу / отдолу-нагоре, без пик-индикатор / с пик-индикатор с последния светодиод, бягаща точка, бягаща стъпбица ... Само кой ще запоява микроконтролера дори на фабрична платка не знам :) изводите са през 0,5 mm ...
-
+ - 15 волта за операционните усилватели.
-
Къде има операционни усилватели не разбрах?
-
https://www.sandacite.com/forum/index.php?topic=19485.msg146873#msg146873
77-98стр.
-
Привет колеги, радвам се че темата поразбуни духовете. Така се споделя повече опит...и горчив и полезен.
Да поясня някои неща. Не се отказвам от лампите за сметка на лед индикатори от всякакъв вид.
Ползвам троен потенциометър, третия е за положението Схемата която птествах и не ми хареса с С520 е с динамична индикация, на платката е и преобразователа за 180 волта. Шум в звука няма
-
barlog, ако можеш тествай схемата с Arduino.
---
Споменах ли, че темата е интересна? ;) Спомняме си за методи и конструкции от миналото.
"Оживих" (на симулатор) и схемата, състояща се от един микроконтролер (с достатъчно много изводи) и ... 20 високоволтови оптрона (схемата след оптроните надясно да се счита като "имитатор" на цифрови газонапълнени лампи).
-
Не мога, не съм работил с Ардуино
-
Имаш да направиш:
- да вмъкнеш USB кабел към компютъра и към Arduino модула
- да инсталираш Arduino IDE
- да отвориш Arduino IDE, да отвориш проектния файл (volt_01.ino) и да ... натиснеш един бутон.
Системата сама ще провери за грешки, ще компилира до hex и ще го запише през USB в ATMEGA328P. Вярно, сложно е. :blum2:
---
Втори вариант: вземаш нов "гол" микроконтролер ATMEGA328P, включваш няколко ел. елемента покрай него, правиш платка (или монтиран на преходна платчица), записваш вече компилирания hex фал из проектната папка (volt_01.ino.with_bootloader.eightanaloginputs.hex) (и фюзовете настройваш за генератор с външен кварц) в ATMEGA328P с програматор за AVR (напр. USBasp) и готово. Но при условие, че модулчето Arduino Nano е на цена примерно колкото 2-3 кафета, то правенето на тестова платка, че и за готова конструкция, е без смисъл.
-
Имаш да направиш:
- да вмъкнеш USB кабел към компютъра и към Arduino модула
- да инсталираш Arduino IDE
- да отвориш Arduino IDE, да отвориш проектния файл (volt_01.ino) и да ... натиснеш един бутон.
Системата сама ще провери за грешки, ще компилира до hex и ще го запише през USB в ATMEGA328P. Вярно, сложно е. :blum2:
---
Втори вариант: вземаш нов "гол" микроконтролер ATMEGA328P, включваш няколко ел. елемента покрай него, правиш платка (или монтиран на преходна платчица), записваш вече компилирания hex фал из проектната папка (volt_01.ino.with_bootloader.eightanaloginputs.hex) (и фюзовете настройваш за генератор с външен кварц) в ATMEGA328P с програматор за AVR (напр. USBasp) и готово. Но при условие, че модулчето Arduino Nano е на цена примерно колкото 2-3 кафета, то правенето на тестова платка, че и за готова конструкция, е без смисъл.
А ако e клон/евтин ардуино нано трябва да избере опредлен по-стар модел в IDE средата ма кой беше не мога да се сетя, щото буутлоудера не отговаря на нано в списсъка ами на едно друго по-дърто има клипове в тубата с обяснения, а преди това и правилния сериен порт в дивайс мениджъра трябва да избере и после и в IDE също сериния порт да избере... Някъде преди всичко това имаше и една инсталация на драйвер за USB към сериен порт, което е един чип на палтката на нано-то- интерфейса между УСБ и самия атМега който говори на Serial232. В слуая ако ползва обаче win10 дето му спряха поддръжката, тоя дрйавер не съм сигурен, че ще може да намери и сложи автоматично...
-
Господа, нямам ардуино модулли. Мога да запиша в атмега8 контролер и да навържа тестова схема. Ще си поиграя при първа възможност
-
С ATmega8 това, което е в Отговор #39 (https://www.sandacite.com/forum/index.php?topic=19780.msg148853#msg148853) няма да заработи.
-
Като гледам как върви дискусията, изработката на индикатора ще е по-сложна от изработката на самия усилвател. Толкова ли е важно показанията да са от 0 до 99, а не примерно 0, 10, 20, ... 90? Тогава може да се ползват ИС за индикация тип "стълбица" от рода на LM3914, LM3915 с линеен или логаритмичен вход. Тези схеми имат възможност за индикация в два режима: точков режим или стълбица. Ако светодиодите се заменят с оптрони може директно да се управляват цифровите лампи. Има и готов кит на "Елимекс" с LM3914 почти без пари.
-
... да запиша в атмега8 контролер и да навържа тестова схема.
Ето ти вариант на ATmega8A, 8 MHz вътрешен генератор, с 2 х 74141. На симулация с комилирания код работи. Нищо друго освен да показва 0..5V -> 00..99 през 200 ms не прави. Файлът за симулация в Proteus (v8.13) е в архива.
---
Схемата и кода мога да преработя да е с 20-те високоволтови оптрона. Ще е друга схема и код.
Напиши точно и ясно какво ти харесва и какво не. Както писах в началото: вариантите са примерно 100.
-
Пак греда. Протеуса ми е 8.11, файла не работи на него а и вярвам че наистина работи, не се съмнявам. С десетки оптрони е нерационално според мен. Както писах по рано най-добрия, икономичен и рационален вариант / според мен/ е с динамична индикация и с оптрони за управление на анодите на лампите. Разбира се мога да тествам в реална схема варианта от последния пост и ще го направя при възможност скоро и ще споделя резултата.
Само като идея за размисъл ще спомена че е възможен вариант за дин. индикация с 10 транзистора вместо 74141 за катодите и два оптрона за анодите и управлението им от микроконтролера /по малко изводи и елементи /
Фюзовете на Атмега8 по подразбиране ли са ? ако не какви ?
-
Фюзовете на Атмега8 по подразбиране ли са ? ако не какви ?
По подразбиане (вътрешен 1 MHz), променен на вътрешен 8 MHz. AVR® Fuse Calculator (https://www.engbedded.com/fusecalc/)
За избягване на грешки (от рода на "заключване" на ATmel МК): чета фюзовете -> променям само тези, които трябва да променя.
---
Нали е за НЧ усилвател! С динамична индикация ще има "бзззз" :П. И да не ги чуваш, свържи изхода към звуковата карта за изненади.
С екранировка и др. се намаляват, но не изчезват. При статична индикация ги няма.
-
Както съм писал по-нагоре...няма "бззз" тествано с други схеми с динамична индикация
-
ОК, зависи от "чуването". Просто включи звукова карта и виж изхода. Не споря повече по този въпрос.
С AVR в динамичен режим индикация няма да експериментирам засега.
-
Не ползвам звукови карти... или само по изключение, но разбирам притесненията ти. Винаги ползвам ширмовани кабели, старая се да подбирам точките за " замасяване " и се получават нещата......в повечето случаи ;)
-
Статична индикация, вариант с високоволтов транзисторен драйвер. При пробив на транзистор PIC не знам дали ще "оцелее" :unknown: .
Изводите са достатъчни и за ATmega8A (трябва друг програмен код).
-
ATmega8A, статична индикация, вариант с високоволтови транзисторни драйвери.
-
ATmega8A, динамична индикация 100 Hz, вариант с високоволтови транзисторни драйвери.
---
Тествай, анализирай, търси недостатъци, сподели резултата, публикувай пълна схема и др.
Успех.
-
Благодаря ! Номерацията на транзисторите Q1-Q10 отговаря ли на цифрите на катодите, Q1 е 0 ....Q10 е 9 ??
-
Весо входа логаритмичен ли е на последната и предпоследната схема?
-
Най-младшия разряд е PD0.
---
Не. ADC в микроконтрлерите е линеен (на първо приближение).
За логаритмичен потенциометър за положението на усилването с добавка на антилогаритмична функция, за да съвпада показанието на дисплея с положението на копчето за усилването става невъзможно предвиждане (писане на програмен код "на сухо - без реално устройство и на симулатор). Както казах в началото: този, на който е идеята при сложни неща (нищо, че това изглеждаа просто) трябва да си пише програмния код сам :). Тест, проба, корекция, тест, проба, корекция-на-корекцията и така нататък до резултат ...
-
Ако потенциометърът за напрежението е логаритмичен, пробвай "да го изправиш" например с резистор към плъзгача към единият от изводите. (Както преди много време "кривихме" линейните за усилване. Не че се получаваше и тогава особено добре ...). Не че и сга ще се линеаризира кой знае колко добре, но няма да е толкова "криво".
Може да се добави и антилогаритмична функция. Но "излишъкът" на стойности заради 10 битовото ADC е като идея малък.
Друго, което ми идва на идея е таблица градус 0..270 към 00..99 с данни от наличния потенциометър :) - съвсем "дървено" и "старо" като идея, но с жлание може да се получат стойности примерно през 5 градуса, а другите ще се нагласят помежду им. Но отново е свързано с експерименти по работната маса, с конкретни налични компоненти (потенциометър) и писане на програмен код.
-
Не знам какво се е "запънал" колегата lz2lx с този логаритмичен вход, но само да попитам - някой виждал ли е преден панел на усилвател с логаритмично разграфено копче за усилване ???
Аз поне не съм попадал на такова нещо, но в някой от БГ аудио форумите може да са измайсторили и такова нещо :D. И да ясно ми е че в горната част на потенциометъра може да се получи прескачане на младшия разряд, но това може да се коригира софтуерно. Нещо като софтуерен "sample and hold"
-
Не знам какво се е "запънал" колегата lz2lx с този логаритмичен вход, но само да попитам - някой виждал ли е преден панел на усилвател с логаритмично разграфено копче за усилване ???
Аз поне не съм попадал на такова нещо, но в някой от БГ аудио форумите може да са измайсторили и такова нещо :D. И да ясно ми е че в горната част на потенциометъра може да се получи прескачане на младшия разряд, но това може да се коригира софтуерно. Нещо като софтуерен "sample and hold"
Цитат от гугъл AI.
A logarithmic potentiometer is used on the input of an audio amplifier for volume control because the human ear perceives loudness logarithmically, not linearly. A linear potentiometer would make the volume seem to change too quickly at the beginning of the knob's rotation and not enough at the end. By using a logarithmic taper, the change in perceived volume is more gradual and natural across the full range of the control.
На предмия панел на проекта не видях разграфяване, не видях и обработка срещу самозапалване на дървото от температурата на лампите, но логиката според горния цитат е разграфяването да бъде линейно а контрола на входа да е с логаритмичен потенциометър поради начина, по който функционира човешкия слух.
В този проект излязоха доста предложения за решение. Не знам кой точно си е избрал автора?
-
NKK
За друга разработка ми трябва лoгаритмичен двуполярен идикатор с нула по средата. Оригинално е стрлкова системка със средно положение но има малко покритие. Не е за усилвател. Нещо друго е.
-
log->lin, има описани начини. До S-крива може да се получи полезен вариант, без редакция на програмния код.
тук: Beginners' Guide to Potentiometers, Elliott Sound Products (https://sound-au.com/pots.htm)
-
NKK
За друга разработка ми трябва лoгаритмичен двуполярен идикатор с нула по средата. Оригинално е стрлкова системка със средно положение но има малко покритие. Не е за усилвател. Нещо друго е.
ОК, ясно трябваше да го уточним, защото в контекста на темата изглеждаше малко странно :drinks:
-
Кое да е странно?
Има вариант да е линеен има вариант да е лoгаритмичен и понеже софта е невидим питам. Иначе правих това на LM3915 преди време но се иска двуполярно захранване. На ардуино с графичен екран ще е по-добре. :)
-
... срещу самозапалване на дървото от температурата на лампите ...
Газоразрядните индикаторни лампи са "студени". Т.е. специална обработка в случая не е неоходима.
На ардуино с графичен екран ще е по-добре.
И единият, и другият вариант са приложими. Само, че с газоразрядни цифрови лампи е "една идея" по-... :).
... и понеже софта е невидим питам
Не е толкова невидим (Arduino). Това, което е за Arduino алгоритмично е (почти) същото за типовете микроконтролери. А и на снимките от екрана от симулатора е видна поне една стойност за входното напрежение -> изходно показание, достатъчна за анализ до "режимът е линеен".
-
Pichaga933,
Аналоговата техника не ми е никак силна страна, но съм наясно с това защо на входа на НЧУ се слага логаритмичен потенциометър :). Но имам чувството, че има леко неразбиране или объркване относно изискванията на автора на темата. Не напразно сравних устройството с маркировката на копчето за усилване на усилвател ;). По своята същност платката с лампите е точно това - маркировка / показомер. Затова и колегата не е направил това на предния панел на усилвателя. Относно дървения панел - Nixie лампите са "студени лампи" ,без отопление и няма нужда от предпазни мерки от запалване на дървото. Например ИН-1 или ИН-4, които предполагам са използвани в клипа палят при около 170V по каталог (при мои експерименти е било около 150V), максималния ток на цифра е около 3mA, така че може да си сметнете колко е отделяната мощност. И накрая за прословутото "бзззз" - единствената връзка на устройството с усилвателя е МЕХАНИЧНА. Потенциометъра който определя показанието е закачен на оста на потемциометъра за усилване. Захранването е напълно галванично разделено, както 5-те волта за контролера, така и високото за лампите. Със същият успех може да очаквате "бзззз" от зарядното на телефона включено в съседния контакт, от Standby-я на телевизора, от Wi-Fi рутера и от още много други неща. Сега ако тази джаджа се ползваше директно да управлява усилването можеше и да има такива опасения.
-
Експлоатация от далечното минало: динамична индикация на честотомер (7-8 знака, 200-400 Hz) (LED - с по-висок комутиран ток) имаше въздействие по радиочестоти върху приемник примерно през 2 стаи. Навсякъде е "електронния облак": от ниска честота, през средни вълни, през къси вълни, та чак до УКВ. Комутация, прави фронтове на импулсите -> генериране на хармонични + "антени" - всеки проводник, свързан към "източника".
за справка: "Математически анализ", 2 част: Спектър на единичен импулс. Подсказка: единичният импус има спектър "безкайност". Колкото по-прави са имулсите, толкова редът на хармоничните е по-дълъг, с по-голяма ампплитуда.
Следствие от това: там, където мога да избегна генериране на импулси, ги избягвам. Ако не може, то поне да са с по-полегати фронтове. Някакъв компромис е, но е пак по-добре.
С "новите" импулсни източници, които са навсякъде (може и при съседа да са - напр. през една стена), за анализ на въздействието няма смисъл да се прави ... :). Но в ламповия "супер аудио-усилвател", в кутията да имаш предавател (с безкраен спектър), не е удачно :).
В случая предложих просто вместо динамична индикация -> статична.
По-долу: мои си изводи при конструиране с оценка на въздействие. (1: няма смущения и шум, начално ниво ... 5: max смущения и шум)
-
Момчета ( и момичета ) имаме проблем , ще трябва да има копче за избор на усилвател че иначе няма да е съвместимо с Marshall...
(http://)
:D :D :D
-
Готово! Добавих 6 усилвателя.
Твоят усилвател е на позиция 1, моят е на позиция 3 :crazy: .
-
Доста късно се включвам по темата, тъй като по-горе колегите са обърнали внимание, че динамичната индикация с газоразрядните лампи може да доведе до смушения. По принцип динамичната индикация и друг вид индикатори се нуждае от мерси срещу подобно явление. Но въпросът е в самите газоразрядни лампи - те самите излъчват ВЧ, което се модулира с честотата на превключване. Филтрирането на захранването или ползване на разделни източници не помага. Веднага давам пример: в грамофонните шасита G601 стробоскопната лампа (обикновена неонова крушка) е поставена на такова място, че дозата на грамофона в началото е далеч, после приближава и отново се отдалечава. Та това приближаване беше съпроводено с брум, т.е. брумът проникваше не по захранващи или други вериги, а направо през пространството, както се разпространяват радиовълните. С други думи чувствителни вериги (антенни входове, предусилватели за магнитни дози и самите дози) се нуждаят от екранировка.
P.S. В посочения пример проблемът реших с парченце медно фолио с което екранирах самата доза.
-
Привет ! Реших да си поиграя с схемата от #64 . Качих по-нова версия Протеус 8.13. Симулацията уж тръгва /таймера отдолу брои / но нищо не мърда, при опит да променя напражението на входа излиза съобщение "симулацията трябва да бъде поставена на пауза по време на измерване" При спряна симулация задавам на V1 500mV , стартирам симулацията и пак същото нищо . Къде бъркам ?
-
Споменах ли, че Протеус не е за всякакъв тип симулация? :) Пример: динамична индикация към микроконтролер.
Този компютър е по-бърз. Е, от индикацията "свети" само горния индикатор. Но! честотометър отмерва 100 Hz и на осцилоскопа се виждат превключващите импулси. Следва: ще да е от настройките на анимацията? Праволийени еднозначни насоки няма. С тези настройки по-долу при мен работи мигайки си. (Вярно, работи видимо по друг начин ...).
(Отдавна поради тези несъответствия при писане на програмен код много рядко използвам симулация (Притеус, друго?), и то в началото. Трябва тест с реална схема, устройство, реален микроконтролер. (Плюс дебъгер (ако има възможност)). Така ако нещо не работи, то затова сам съм си виновен - я липсващ код, я грешен код, я несвързан хардуер и други, а не търся несъществуващи (вероятно) проблеми).
-
Разсъждавам си ... Nixie лампи, 74141/К155ИЕ1. Възникват въпроси. Няма нужда от думи: виж картинките по-долу.
В нета има схеми и с: транзисторите са примерно BC550: Collector−Base Voltage = 50V
???
-
Вероятно пробива ценера в структурата, нито цифрата свети (под напрежението на светене), ни преходът на транзистора дефектира?
-
Ние когато правихме схема за два телефона на една линия да не може да се подслушват един друг използвахме 2N5555 NPN 160V 0.6A TO-92 дефицитни бяха тогава и не изгоряха. Мисля ще са подходящи и за лампи с цифри. A BC550 ги забравете с тях не става. Ние гръмнахме доста български 2Т3604-2T3169С тогава такива имаше в Варна магазин ЕЛЕКТРОН по 3,50лв. бройката докато разберем за 2N5555 сложихме от тях и гърмежите спряха и схемата заработи като по ноти, а иначе доста пъти се налагаше демонтаж и монтаж, след смяната на изгорелите транзистори.
-
В нета има схеми и с: транзисторите са примерно BC550: Collector−Base Voltage = 50V
???
Колега, не разбирам какво Ви притеснява, то в нета има и клипчета/схеми на перпетум мобиле, но какво от това ;)
-
Ей ви да се чудите още тогава... ;) .
Може даже да измерите пада на напрежение върху някоя от цифрите .
-
MMBTA42 и MMBTA92 , smd. Само такива ползвам за управление на газоразрядни лампи.
-
Тест с Arduino UNO, TESLA MH74141 (само една намерих), Z5900M, +195V, 22 kΩ в анода, само старши разряд, вход: потенциометър 0..5V към A0. Работи.
-
barlog, какво се случва, не подкара ли поне малка част от тестовата установка да се похвалиш? Заработи ли, не ще ли?
-
Не колега,още не съм. Изкочиха други житейски приоритети и не идва ред за електроника !