Първият цветен телевизор произвеждан в България . В производството от 1981 . Може да се каже много за този телевизор . Баща е на последващите модели София 82 , София 83 които е с по-малък кинескоп 24" и София 84 които е с по-голям кинескоп 29" . Изброените телевизори имат различни схемни решения в захранването на първите два модела 81 и 82 то не е галванично разделено от мрежата и шасито е под фаза . На другите два модела 83 и 84 този проблем е решен с съответния импулсен трансформатор . Като най зле представящия се е София 83 с много сложна ОВ корекция . И лош кинескоп . Всичките проблеми с блока за управление на телевизора , захранването както винаги са решени почти напълно в последния модел София 84 .
София 81 се продава под името Колорстар в Кореком . Има модели на колрстар на които е монтирано дистанционно управление фабрично . На него не смятам че е нужно да обръщам внимание тъкато се различава само по табелката с името и по-нищо друго от София-та .
София 81 и 82 - 66 см диагонал на екрана. 26 инча.
София 83 - 56 см диагонал на екрана. 22 инча.
София 84 - 67 см диагонал на екрана. 26,5 инча.
София 85 - 42 см диагонал на екрана. 16,5 инча.
29 инча, или 74 см диагонал имаше само цветния Кристал, и то първите две серии. С правоъгълен кинескоп Тошиба, и с правоъгълен кинескоп Видеоколор. Останалите нататък бяха произвеждани с немски кинескопи RFT 67 см диагонал.
Проблемите с корекцията на растера на София 83 с нищо не се различаваха от проблемите на София 81 и 82. Сериозен проблем беше избора на модел на кинескопа основно заради отклонителния блок - токовете в отклонителните бобини бяха прекалено големи и това водеше до чести проблеми в хоризонталната развивка.
По повод модела Colorstar D - наскоро изхвърлих пулт за такъв, прочиствайки от стари неща, които вече няма да влязат в употреба.
И аз да допълня с нещо темата. Макар и много близки като схемно решение, София 81 и 82 имат разлика в модулите за избиране на телевизионни канали. София 81 е с 16 позиционен избирач с виолетови индикаторни лампи, които участват и в процеса на превключване. Те са жива мъка. Достатъчна им е едногодишна експлоатация за не повече от 4-5 часа дневно и повишават напрежението си на запалване.
Това бяха сините лампи. Виолетовите след време започваха да променят вътрешното си съпротивление и консумацията си, и понеже индикаторните лампи и варикапното напрежение бяха захранени от 187-те волта, лампите директно, а варикапното през гасящ резистор, чиято стойност не помня наизуст, но се намираше точно до тунерите в блок МЧУ, това оказваше влияние на настройката на телевизионните канали. Имаше и едни жълти-оранжеви, с по три извода, които държаха до последно без забележки.
София 81 и 82 имаха разлики в МЧУИЗ (междинночестотен усилвател на изображението и звука, ако трябва да бъдем педанти и да го запишем както е вписано в сервизното му описание - още го пазя някъде) - София 81 беше с два тунера. Метров и дециметров. Бяха на цокъл. София 82 имаше комбиниран тунер, първоначално нямам идея какъв е бил, но след това въпросният тунер се произвеждаше в Перник. Копие на нещо западно навярно. На платката на МЧУ на София 82 тунера беше запоен.
София 82, 83 и 84 имаха еднакъв модул МЧУ.
На модул МЧУ на София 84 на част от серията имаше монтирана платка звук с автоматично разпознаване на звуковия стандарт... а дали не беше на всичките не мога да си спомня. София 85 със сигурност беше с автоматична платка звук.
София 82 имаше нов блок за цветност.Старият бе с ИС ТCA 640 ,650,660 и 540 за PAL. Новият блок -ако не греша бе само с една схема -ТДА 4555. PAL NTSC и SEKAM.Имаше разлика и във ПАВ филтрите.
Това беше София 82А ако не се лъжа. На София 81 не е монтиран декодер с автоматично превключване на цветовите системи. Произведени са много малко бройки, но не мога да кажа приблизително количество.