Днес квантовата теория, която учените наричат пълна и която следва от уравненията на теорията за физическия вакуум, удовлетворява всички изисквания на Айнщайн. На базата на получените резултати може да се направи извода, че мечтата на Айнщайн за построяване на пълна детерминирана квантова теория чрез обобщение на уравненията на общата теория на относителността, намира своето въплъщение в теорията на физическия вакуум.
По такъв начин, принципът за всеобща относителност и теорията на физическия вакуум свързват помежду си проблема за инерционните сили и полетата от класическата механика, проблема за разходимостите (?) в електродинамиката и проблема за завършеността на квантовата механика. Става ясно, че тези проблеми имат един източник - липсата на знания в съвременната физика за най-фундаменталното физическо поле - инерционното поле, което се проявява в ролята на единно поле, вътрешно обединяващо всички физични полета. Именно това поле, както се изясни, търси великият Айнщайн.
Със създаването на теорията за физическия вакуум, Шипов успява да отговори и на въпросите за инерционните сили: инерционните сили се пораждат от инерционно поле, играещо ролята на единно поле в теорията на физическия вакуум. Инерционните полета се определят от усукването на пространството, което характеризира еластичните му свойства и имат локална природа; инерционните сили са едновременно и външни, и вътрешни по отношение на произволна изолирана система.
Изключително важен резултат в работата на Шипов е установяването на връзка между инерционното поле и торсионните полета, определяни от усукването на пространството.
В резултат от изследванията на Г. Шипов, програмата за единната теория на полето прерасна в теория за физическия вакуум. Единен носител на полетата (именно на полетата, а не на взаимодействията) е физическият вакуум - "фундаменталното поле" по удачната терминология на академик И. Л. Герловин, и всички полета: гравитационно, електромагнитно, торсионно (спиново) се явяват негови различни фази.
Теорията на физическия вакуум води до редица следствия с практически характер:
• Построяване на айнщайновата ЕТП като теория на физическия вакуум ;
• Съответствие на уравненията на физическия вакуум на всички фундаментални уравнения в съвременната физика;
• Построяване на детерминирана квантова теория, удовлетворяваща изискванията на Айнщайн;
• Откриване на нови типове фундаментални взаимодействия, основани на точното решение на уравненията на физическия вакуум;
• Теоретично описание на торсионното взаимодействие;
• Принципна възможност за създаване на двигател от нов тип, използуващ инерционните сили и полета;
• Създаване на излъчватели и приемници на монополно електромагнитно излъчване;
• Създаване на прибори, използуващи новите типове фундаментални взаимодействия (например, торсионни) и много други.
Акад. Г. И. Шипов успява да завърши огромния труд на плеяда известни учени и да създаде ЕТП, за която мечтае и в чието начало стои великият физик Алберт Айнщайн. Вярна е мисълта на Нютон: "ако виждам по-далеч от другите, то е затова, че стоя върху раменете на гиганти" .
В края на ХХ век, в основата на новата парадигма стои принципът за всеобща относителност на Шипов, геометрията на Риман-Картан-Шипов и физическият вакуум - материална среда, която осъществява взаимодействията и ражда елементарни частици.
Свойствата на физическия вакуум
За нас физическият вакуум е това, което остава в пространството, когато от него премахнем всичкия въздух и всичките до една елементарни частици. В резултат получаваме не пустота, а своеобразна материя - Прародителят на всичко във Вселената, раждащ елементарни частици, от които след това се образуват атоми и молекули. А. Е. Акимов
Тъй като под понятието вакуум се разбира всепроникваща среда, намираща се между частиците, то вакуумът заема цялото пространство между частиците; следователно, тази среда можем да я определим като безчастична форма на материята, чиято плътност се изменя според действащите върху вакуума сили. Плътността на вакуума има твърде малко значение, в сравнение с обикновените за нас стойности на плътността на веществото: например, плътността на вакуума, намиращ се между молекулите на газа при налягане една атмосфера е 10-15 g/cm3, а плътността на дестилираната вода при същите условия е 1 g/cm3 .
Гравитацията, присъща на всички маси, е присъща и на масата на вакуума. Въз основа на този постулат, силата на взаимодействие между телата с част от вакуума ще се определя от закона за всемирното привличане. Т.е., телата привличат към себе си вакуума, подобно на земното притегляне. Затова при движението на едно тяло, заедно с него ще се движи (увлича) и окръжаващият го вакуум. Разбира се, това ще бъде само в случай, че на този вакуум не действа по-голяма сила (от гравитационното въздействие на други тела), удържаща го от първото увличане. Вакуумът не просто се увлича след движещото се тяло, а "изпълнява ролята на истински ръководител на всяко движение. Образно казано, вакуумът като булдог се вкопчва във всеки макрообект, с толкова по-голямо усилие, колкото по-масивна е жертвата му. Вкопчил се веднъж, той вече никога не го изпуска, съпровожда го в неговото странстване из космическото пространство. Във физически смисъл това означава, че вакуумът и контролираният от него обект представляват затворена система".
Уникалните опити на Физо и Майкълсон показват, че в природата няма абсолютно неподвижен вакуум. Вакуумът, притежавайки маса, винаги се увлича от това тяло, чиито гравитационни сили преобладават. В дадените опити такова тяло винаги е Земята, която увлича околоземния вакуум (в опита на Майкълсон) и не позволява на движещо се на Земята тяло да увлича вакуума, намиращ се между частиците на тялото (в опита на Физо).
В съвременна интерпретация, физическият вакуум представлява сложен квантово-динамичен обект, проявяващ се чрез флуктуации. Физическият вакуум се разглежда като материална среда, изотропно (равномерно) запълваща цялото пространство (и свободното пространство, и веществото), притежаваща квантова структура, която е ненаблюдаема в несмутено състояние.
За по-голяма яснота е прието да се разглежда физическия вакуум чрез електрон-позитронния модел на Дирак, с малки промени в интерпретацията.
Да си представим физическия вакуум като материална среда, съставена от елементи, образувани от двойки частица-античастица (при Дирак - електрон-позитронна двойка).
Ако частицата и античастицата могат да се вложат една в друга, такава система ще бъде истински електронеутрална. А тъй като двете частици притежават спин, то системата "частица-античастица" ще представлява двойка вложени една в друга частици с противоположен спин. Вследствие на истинската електронеутралност и противоположността на спиновете, такава система няма да има и магнитен момент. Системата от частица и античастица с описания вид и свойства, се нарича фитон. Плътната опаковка от фитони образува средата, наречена физически вакуум. Трябва да се помни, че този модел е твърде опростен и би било наивно да се вижда в него истинската структура на физическия вакуум (рис.1, а, б).
Да разгледаме най-важните в практическо отношение случаи на смущение на физическия вакуум от външни източници.
1. Източникът на смущение е заряд q (рис.1, в). Действието на заряда ще се изрази в зарядова поляризация на физическия вакуум и това негово състояние ще се прояви като електромагнитно поле (Е-поле). Именно това показва по-рано в работите си акад. Я. Б. Зелдович от АН на СССР.
2. Източникът на смущение е маса m (рис.1, г). Смущението на физическия вакуум от масата m ще се изрази в симетрични трептения на елементите на фитона по ос, насочена към центъра на обекта на смущение. Това състояние на физическия вакуум се характеризира като спинова надлъжна поляризация и се интерпретира като гравитационно (G-поле). Такава идея е изказана от А. Д. Сахаров. Според него гравитацията въобще не е отделна действаща сила, а възниква в резултат от измененията на квантово-флуктуационната енергия на вакуума, когато има някаква материя, както това става в случая с възникването на сили в опита на Г. Казимир. А. Д. Сахаров счита, че присъствието на материя в морето от частици с абсолютно нулева енергия предизвиква появата на небалансирани сили, движещи материята, наречени гравитация.
3. Източникът на смущение е класическият спин (рис. 1, д). Спиновете на фитоните, съвпадащи с ориентацията на спина на източника, ще запазят ориентацията си. Спиновете на фитоните, които са противоположни на спина на източника, под въздействие на този източник ще се инвертират (обърнат). В резултат на това, физическият вакуум ще премине в състояние на напречна спинова поляризация. Това състояние се интерпретира като спиново поле (S-поле), т.е. поле, породено от класическия спин. Такова поле се нарича още торсионно.
В съответствие с изложеното, може да се счита, че единната среда - физическият вакуум, може да се намира в различни поляризационни състояния, EGS-състояния. При това физическият вакуум във фазово състояние, съответстващо на електромагнитно поле, обикновено се разглежда като свръхтекуща течност. Във фазово състояние на спинова поляризация, физическият вакуум се държи като твърдо тяло.
Изказаните съображения примиряват две взаимно изключващи се гледни точки - гледната точка от края на ХІХ и началото на ХХ век, когато ефирът се разглежда като твърдо тяло и представата на съвременната физика за физическия вакуум като свръхтекуща течност. И двете гледни точки са правилни, но всяка за своето фазово състояние.
Фитонна структура на физическия вакуум Зарядова поляризация на физическия вакуум
Спинова надлъжна поляризация Спинова напречна поляризация
на физическия ваккум на физическия вакуум
Рис.1 Диаграма на поляризационните състояния на физическия вакуум
И трите полета: гравитационното, електромагнитното и спиновото са универсални. Те се проявяват и на микро и на макро-ниво. Тук е уместно да си припомним думите на акад. Я. И. Померанчук: "Цялата физика е физика на вакуума", или на акад. Г. И Наан: "Вакуумът е всичко и всичко е вакуум".
От запознаването с теорията на физическия вакуум става ясно, че съвременната природа не се нуждае от "обединения". В природата има само физически вакуум и неговите поляризационни състояния, а "обединението" отразява единствено степента на нашето разбиране на взаимната връзка между полетата.
Трябва да се отбележи още един извънредно важен факт, отнасящ се до физическия вакуум като източник на енергия.
Традиционната гледна точка се свежда до твърдението, че тъй като физическият вакуум е система с минимална енергия, то от такава система не може да се извлече никаква енергия. Но не се отчита, че физическият вакуум е динамична система с интензивни флуктуации, които могат да бъдат източник на енергия. Възможността за ефективно взаимодействие между спиниращи (въртящи се) обекти с физическия вакуум, позволява да се разгледа от нова позиция възможността за създаване на торсионни източници на енергия.
Съгласно Дж. Уилър, планковската плътност на енергията на физическия вакуум е 1095 g/cm3 , докато плътността на енергията на ядреното вещество е равна на 1014 g/cm3. Известни са и други оценки на енергията на вакуумните флуктуации, но всички те са съществено по-високи от оценката на Дж. Уилър. Следователно, може да се направят следните многообещаващи изводи:
• Енергията на вакуумните флуктуации е твърде голяма, в сравнение с всеки друг вид енергия;
• Чрез торсионните смущения може да се освободи енергията на вакуумните флуктуации.
Руските учени предполагат, че във физическия вакуум "са скрити" тъмната материя и скритата енергия, равни на половината от тези, които са реализирани при създаването на Вселената.
Начало
Активни теми
Търси
Вход
Регистрация
Тема: "Вечен двигател" двигател-маховик-динамо (Прочетена 4566 пъти)
03 Ноември, 2013, 11:49:45