Озвучително Тяло ОТГ 1-01 Hi-Fi (1976) Респром

[малкия]

Уважаеми Колеги.
Реших да споделя насъбраната информация за небезизвестните ОТГ 1-01 Hi-Fi от 1976 г, които скоро ще навършат половин век. Повода за това е, че съм вече щастлив притежател на единичен неизползван комплект (без кутия), който се състои от ВЛД 12-4Ω, ВКН 1221 4Ω 40W и разделителен филтър, които явно не са използвани.
Има въпроси на които до сега не е даден еднозначен отговор, дори и само догатки. На първо място е от какво точно е направена лентичката, от какво може да се направи и как. Каква защита може да се сложи на ВЛД-то за да не прегаря лентичката. Немаловажен въпрос е за характеристиките на разделителния филтър и има ли нужда да се променя.
Отговор на тези и на други въпроси ще публикувам, като някой неща са напълно нови.

Описание и технически характеристики на ОТГ 1-01 Hi-Fi публикувани 1977 г.

[малкия]

ВЛД 12-4Ω от първата серия със старата табела, по всяка вероятност произведен 1978 г, който се произвежда от 1976 г. доколкото ми е известно въпреки, че има пробни серии от 1969 г.
ВЛД 12-4 е неизползвано с оригинална ненагърчена лентичка, покрито с восък където се съединяват плочките за да не циркулира въздух, за пълно нормално функциониране и достигане на ТХ (това сега не го намирам къде го бях чел за ВЛД).
Открих информация относно лентичката, публикуван навремето за Скандинавския пазар (ВЛД Gamma horn (превод)), където и до днес имат солидна репутация. Превода е автоматичен, но става ясно.

Всичко за ТХ на Лентичката, като трябва да се уточни, че първоначално е изработвана от алуминиево фолио 6 µm, а след това от полиестерна лента, покрита с алуминиево фолио от едната страна:

Лентичка за ВЛД-12 и ВЛД-13:
   Състав: оребрена полиестерна лента, покрита с 2 µm (микрона) алуминиево фолио, или алуминиева лента с дебелина 5-6 µm (каквато е била първоначално).
   Дебелина: 6 µm (микрона) = 0,006 мм (за изцяло алуминиева).
   Размери: 8х60 мм – както е оребрена.
   Маса: <8 мг.
   Съпротивление: 0,03 Ω (за изцяло алуминиева). За полиестерна лента (нямам инфо), вие се изкажете моля.

Важно! За избягване на остатъчни деформации на лентичката, на клемите на разделителния филтър не трябва да се подава синусоидално напрежение по-голямо от 10 V. (сп. Радио, кн. 8-1977г.)

[Любо Божков]

По темата е разисквано тук:
https://www.sandacite.com/forum/index.php?topic=16645.msg126310#msg126310,
https://www.sandacite.com/forum/index.php?topic=18547.msg139620#msg139620,
а полезни съвети от материалите:
(По спомен някъде имаше публикация, че за лентовия говорител се препоръчва да се ползва филтър от по-висок ред, с цел по-добра защита.)

[малкия]

Отворих ВЛД-то, тъй като забелязах, че лентичката опира в едната челюст на магнита и вероятно за това са го съхранили неизползвано досега. При ВЛД 12 лентичката не е на болтчета като при по-късните серии, а е запоена. Едната спойка се беше отлепила, под другата подпъхнах хартийка да не ощетя лентата и сравнително лесно се отлепи. Трябва да си намеря четири бронзови болтчета и гайки, мога да си направя две планчици с по две дупки от медна ламаринка която ще калайдисам, да не окислява.
Може ли някой да каже колко мм са болтчетата на по-късните серии (ВЛД 40 има), и най-важно как са закрепени отзад на плочката. Видях, че има място отдолу къде да не пречат, за отгоре няма много място и явно трябва главичките да са ниски.
Мрежичката под лентичката беше много хлътнала от едната страна и се наложи да я махна, разроших вълната отдолу с клечки за зъби и първо пъхнах листче хартия под челюстите, а след това плъзнах отгоре и оправената мрежичка и си влезе нормално, иначе няма пъхане заради вълната - истинска е.
Показал съм и залетия с восък трансформатор и парче от восъка (на челюстите), с който беше промазано отвън където се съединяват плочките.
Поне успях да документирам как точно изглежда оригиналната лентичка. Оказва се, че нейната ширина е 9 мм, разстоянието между магнитните челюсти е 10 мм. Лентичката от единия край е не-проводима, възможно е да е полиестерна лента с алуминиево фолио както се казва в скандинавската брошура. За точно измерване почистих добре контактните сонди на мултицета. Измерих нейното съпротивление и показва 0,3Ω - 0,2Ω, като при
същия размер лентичка от домакинско алуминиево фолио показва 0,3Ω - 0,2Ω. Трябва да се има в предвид, че при допиране на сондите една в друга показва 0,2Ω - 0,1Ω.
Относно дебелината на точно тази лентичка, ако намеря микрометър ще я измеря и нея и домакинското фолио.

[малкия]

За да имаме по-пълна представа за лентичката с нейните проблеми и тяхното решаване, трябва да разгледаме каква е била тя при първообраза Decca Kelly DK30 R (1966) и първия вариант RSL1 произведен от Kelly Acoustics (1955). Данните са от Радиомузея:

Decca Kelly DK30 R (1966)
Доставя се с честотен филтър CO/1000/ 8 за защита на високочестотния говорител от честоти под 1 kHz.
•   Честотна характеристика: 1000 до 25000Hz
•   Мощност: макс. 30 вата.
•   Динамична маса: 10 милиграма (лентичката)
•   Натоварване на клаксона: Резистивно над 1 kHz. Гранична стойност 750 Hz.
•   Изкривяване: По-малко от 1,7% при 2500 Hz @ 30 вата.
•   Импеданс: 8/15 Ω

RSL1 (1955)
Лентичката е от специално дуралуминиево фолио с дебелина 7,62 µm (микрона), тежи 8 мг, работещо в интензивно магнитно поле. Променливият звуков ток, движещ се през фолиото, генерира магнитно поле, което взаимодейства с постоянното поле и магнитната сила, получена в резултат на тази реакция, се прилага равномерно върху цялата лента.

Забележете, че при DK30 R нормалният работен честотен диапазон е от 1000 Хц, и няма проблеми - не се къса.
При RSL1 се казва, че "Лентичката е от специално дуралуминиево фолио с дебелина 7,62 µm". Именно дуралуминиево е при оригинала и затова е много по-здраво. То е същото като да направиш самолет не от дуралуминий, а от алуминий - ще се разкъса и разпадне във въздуха! Тема за размисъл. Не че и с алуминиева лента не свири но трябва да се пази като зеницата на окото. Прилагам и оригинална лентичка на Decca Kelly DK30 R (1966) която е на рамка, купуваш си нова рамка и я сменяш. В общи линии нашата е по-ремонтопригодна (не ВЛД-12), но явно има защо да е така.

Долу прилагам оригиналния лист с Описание на ОТГ 1-01 Хи-Фи, което е било в комплекта.

ПДФ - Описание и характеристики на ВЛД-12 от 1969 г, когато в България се правят първите пробни серии (там пише, че е алуминиево фолио) по лиценз на Английските Decca Kelly DK30 R (1966):