Преди време, при поредната инвентаризация на колекцията ми от български радиоапарати, се замислих върху факта, че свързочната техника не е представена въобще. Това, заедно с разказите на баща ми за приемниците, които той е срещнал по времето на отбиването на военната му служба, ме подтикна да потърся такава техника. Неусетно се събраха доста експонати, които реших да представя тук. Много от тях са широко известни, някой не чак толкова, а има и такива, за които малко хора знаят. С оглед на систематизация на изложението, техниката е разпределена в няколко раздела: радиотелефони, радиоприемници, радиопредаватели, радиостанции, портативни радиостанции, командирски концертни радиоприемници, специално оборудване, оборудване за обучение, измерване и захранване. Разбира се, може да се направи систематизация и по други признаци – лампова и транзисторна техника, техника с военно и гражданско предназначение и т.н., но разделението по функционален признак ми се стори най-удачно за целта на изложението. Събраната техника да представлява почти изчерпателно българското производство в тази област, като под „българско производство” разбирам само техниката разработена в България, без тази, произведена по лиценз /като Урожай, РБМ, някои танкови радиостанции и др./. „Почти”, защото не са събрани всички произведени образци техника. Причините са различни - както от финансово естество, така и поради липса на място за съхранение. Някои не съм вземал, защото представляват модификации на един модел, други са произвеждани в единични екземпляр или много ограничено количество и най-вероятно просто няма оцелели екземпляри, а някои /особено от военната техника/ никога не са се появявали извън военните поделения, а при бракуването са унищожавани без следа. По тези причини например нямам представители на довоенното производство.
Всеки експонат е представен с по една снимка и кратко описание, доколкото целта ми е да представя информацията в един съкратен каталожен вид. За всеки апарат може да се напише цяла статия, а някои от тях са достойни даже и за роман, но това са други теми. За голяма част от техниката допълнителна информация като схеми и описания може да се намери на сайта на силистренските радиолюбители, а за историята на българските радиотелефони може да се прочетат много интересни неща на сайта на техния създател – инж. Петър Хинков. Голяма част от апаратите работят, а останалите нямат липси и се нуждаят от ремонт. Единици са тези, които имат сериозни липси /например Урожай-В/, но смятам, че въпрос на време тези липси да бъдат попълнени.
Радиотелефони
1. Урожай-В
Първият произведен в България радиотелефон. Творчески копиран от съветския Урожай с всичките недостатъци на оригинала – ниска честота и амплитудна модулация, ниска мощност – 1 Ват. Творческият елемент е в използването на елементна база, усвоена от завода по други производства.
2. У-10
Развитие на Урожай-В с изцяло нова схема. Практически непроменени остават само шасито с превключвателите и захранването. Схемотехниката е изцяло нова – с лампи ЕСН81 и 6П3 и мощността вече е 10 Вата, но КВ диапазона и АМ остават.
3. РСВ
Първият български радиотелефон – изцяло собствена разработка, представляващ за времето си малък технологичен пробив. Лампов, УКВ, ЧМ. Също така първият експортиран радиотелефон в СССР и то в големи количества – десетки хиляди бройки.
4. РТ21-1
Следваща стъпка в развитието на българските радиотелефони. Елементната база вече е германиеви транзистори и лампи.
5. РТ21-10
Развитие на РТ21-1, вече с 10 канала и с интегриран пулт за управление.
6. РТ23-10 БДЖ, МВР, БНА
Развитие на РТ21-10. Елементната база е вече само на транзистори. Произвеждан в различни модификации – за БНА, МВР и ЖП. Показаният екземпляр е за БНА.
7. Лен
Последното поколение български радиотелефони. Съвременна елементна база. Многобройни модификации с различни мощности и брой канали. Произведени и изнесени стотици хиляди екземпляри. Производството продължи и през демокрацията. Все още може да се срещне в някое такси.
8. Лен-Б160
Една от модификациите на Лен.