Самоделен лампомер - нова

[goldib]

origo  защо не начертаеш предлаганата от тебе схема?   

[dinev66]

Схемата на стабилизатора на напрежение е класика и именно такава трябва да си остане, с няколко доработки, аз бих сложил източник на ток за клона с ценеровите диоди, така ще подобриш коефициента на стабилизация по входно напрежение, сложи на всеки от двата транзистора от дарлингтон двойката по един кондензатор 100pF - 1nF паралелно на прехода колектор-база това ще елиминира самовъзбуждането, като цяло изпълни схемата на стабилизатора по-компактно с добра маса около елементите, ако е на обемен монтаж нека е върху медна фолирана платка, ако е на платка с дупчици, каквото стане... Ако имаш желание може да замениш дарлингтоновата двойка транзистори с един полеви транзистор високоволтов, тогава може да направиш по-високоомен тримера за напрежението, ама то едва ли има много избор от стойности. Задължително сложи токоограничение на изправеното след мрежата напрежение, ако например сложиш мощен резистор преди стабилизатора, ще спестиш изгорелите транзистори при грешно свързване, но това което наистина предлагам е да сътвориш елементарна защита от късо съединение на всички линии преди стабилизатора слагаш шунтов резистор, паралелно на него свързваш светодиода от оптодвойка примерно 4n25, последователно на светодиода задължително и резистор че иначе ще го отпукаш при късо. Смяташ стойността на мощния шунтов резистор така че да има достатъчен пад на напрежение за отпушване на светодиода при токове над зададената критична стойност, такива „датчици за ток“ слагаш на всички напрежения преди линейните стабилизатори на напрежение, после на всички оптрони изходните фототранзистори свързваш паралелно да дават сигнал на тригер който да си промени състоянието и да спре захранването към схемата. По този начин който и да е от токовете да превиши зададената си стойност, се изключва цялата схема и се рестартира отново посредством някакъв бутон. Тригера как ще е реализиран е твой избор, дали ще е дискретна схема с два транзистора или нещо друго все тая. Трябва преди всеки стабилизатор да има и някакъв резистор който да ограничава  тока на късо под пределно допустимия, за да може транзисторите от стабилизатора да „устискат“ късото съединение докато сработи защитата и спре захранването. И лично аз смятам че не е хубаво това че е галванично свързан с мрежата, силно препоръчвам да му намериш един траф от лампово радио, верно ще увеличи габаритите и теглого, ама сигурността ще е много по-голяма. Така си е риск според мен, освен ако не изолираш масата на устройството изцяло от корпуса. Това са съветите ми за усъвършенстване, за всякакви въпроси съм насреща.

Ориго, благодаря за съветите, ценя ги, защото знам, че ги разбираш тия работи. Ще започна отзад напред за галваничното разделяне. Аз използвам захранващ кабел и букса за ПС, като средната занулителна клема вързвам към шаси, а използвам само едната от другите (страничните клеми), на която вързвам изправителния диод. Т.е. използвам занулителната линия като работна, което е допустимо при малки мощности. Ако обърнеш щепсела просто нямаш захранване, т.е. ако не си уцелил фазата да е на пина, който ползваш. Естествено при незанулен контакт няма да работи, но в мойта къща няма такива, а и никъде не трябва да има. Решението си е моя измишльотина, не става за серийно производство на изделие, но аз съм го използвал и друг път без проблем. Виж първата схема по-долу. Така спестявам траф около 40 W в случая, мразя трафове! Той си е пари, обем и маса, а при това свързване няма риск от гледна точка безопастност - шасито винаги е занулено. В момента ми хрумна, че може да се сложи втори диод от втората клема на буксата и да получаваш захранване и в двете положения на щепсела - виж пунктира!

По отнощение на защитите от късо - За отоплението - то е с LM317 - добри вградени термо и защита от късо. За 1-ва решетка преднапрежението 79L18 също няма ядове, там преднапрежението можеш да подадеш и през високоомен резистор, има си и защити чипа, не съм имал ядове. Зорът е при двата високоволтови стабилизатора. Имайки впредвид съветите ти помислих и нарисувах нещо идейно - втората схема отдолу, моля те за коментар. Идеята за RS triger малко отежнява нещата - нов бутон, индикация, самата схема, която е резонно да се направи на дискретни елементи и т.н. Моята идея е работеща в динамичен режим схема за ограничение на тока към стойност 250-300 mA, ако приемем, че ще мерим най-много ЕL34, т.е. Iamax=100-150 mA. Намерих оптрон на 300V за фототранзистора, запасът не е много голям над 270V, no може да се опита. TLP127. Идеята ми е при достигане на ток към 300мА да почне отпушване на светодиода на оптрона и съответно запушване на регулиращия полевак. + индикация за авария.  Така дали ще работи или ще влезе в генераторен режим? Аз гледан да мина с минимални преработки, защото както се вижда нямам и много място за нови платки.
При използване на полеви добре ли е да се сложи 100pF м/у D и G против възбуждане?
Може би се налага и по-голям от 10 ома сериен резистор преди стаблизатора с презумцията ограничаване на тока на късо преди да сработи защитата? Моля, коментирай!
Моля те и за конкретна схема на токов генератор за ценера, зная принципно какво  представлява, но не съм се занимавал, а гугъла като му пуснеш "източник или генератор на ток" нали се сещаш колко агрегати предлага, а нямам подходяща литература под ръка.

Благодаря предварително за помощта!

[origo]

Ето тук начертах две примерни схеми на стабилизатор за анодно напрежение със защита по ток и източник на ток за ценеровия диод:

Всички транзистори са примерни, само за да проведа симулационно тестване на работоспособността на конструкцията, и някои от тях не отговарят на необходимите максимални напрежения, така че не ги гледай. Схемата в ляво използва нормален оптрон 4n25 и не му трябва високоволтов транзистор защото е свързан между гейт и сорс на полевия транзистор. Задължително между гейт и сорс на мосфета два насрещно свързани ценера всеки за 15 волта, иначе съществува сериозен риск да пробиеш гейта на транзистора. Кондензатор дрейн-гейт при полевия транзистор мисля че не е необходим, той и без това си има доста сериозни капацитети освен това е с много ниска стръмност в сравнение с биполярните и не е склонен към самовъзбуждане. И въпреки това след практическата реализация ако е склонен към самовъзбуждане стабилизатора следва да се постави такъв кондензатор. От източника на ток за ценерите Q1 трябва да издържа цялото анодно напрежение преди стабилизатора със запас и може би е добре да се монтира на малко радиаторче, докато Q2 е нормален нисковолтов маломощен транзистор без радиатор. В дясната схема за ограничение на изходния ток се използва обикновен маломощен биполярен транзистор а не оптрон, недостатъкът е че има малко грешка в изходното напрежение от товара и ако това е проблем значи схемата отпада, аз лично си мисля че грешка от 1 волт на 100 волта е нищо, но това си е въпрос на личен избор. То така или иначе и изходното съпротивление на стабилизатора не е милиоми а е поне 1-2 ома. Та това е по въпроса, на схемата не съм начертал обратния диод вход-изход но така или иначе тя цели само да представи идеята ми за реализацията. Отворен съм за коментари относно схемата и модификации. Добре е гейта да не е на маса с 10микро както съм го начертал а между гейта и кондензатора да има резистор около 1к - също помага срещу самовъзбуждане а и улеснява работата на защитата по ток. Резистора 100к между ценерите и гейта цели да симулира съпротивлението на тример потенциометъра който за целите на симулацията не съм го начертал.
Попринцип говорех за защита с тригер защото така с ограничение на тока в режим на късо съединение крайния транзистор разсейва огромно количество топлина заради това че върху него пада цялото анодно преди стабилизатора и ако не се усетиш достатъчно бързо за късото и няма адекватен радиатор ще го прегрееш и отпукаш по температура, но ти ще си сложиш индикацията за късо съединение, като с нейна помощ се надявам да реагираш достатъчо бързо че нещо не е наред и да изключиш. Относно захранването от мрежата - идеята не е лоша особено с втория диод направо става супер, работи и в двете посоки, но остават ситуации в които това може да представлява риск за сигурността, както си споменал незанулен контакт - тогава не само че няма да работи ами и корпуса се офазява автоматично, а ако го включиш в разклонител включен в незанулен контакт всички уреди в разклонителя ще се офазят корпусите им. Може да не прави добър контакт зануляващата пластина на щепсела на разклонителя и отново се офазяват всички уреди включени в него. Освен това в апартаменти с дефектнотокова защита никога няма да работи - щом го включиш ще сработва защитата. Това са общо взето недостатъците на това свързване, но като си го имаш предвид и ти си работиш с него не е толкова страшно.

[dinev66]

Мерси Ориго, и двете схеми ми харесват. Грешката при втората не е критична изобщо, бих казал пракрически незначителна. Не съм решил коя ще изпробвам. Ще пиша, когато го направя.
По отношение на директното захранване си прав, става само за лична консумация, но рисковете за които си писал съществуват. А за дефектнотоковия автомат не се и бях сетил.
Благодаря още веднаж!

[PDM]

Един ентусиаст доста се е постарал. Интересно четиво по темата на английски език.
http://www.dos4ever.com/uTracerlog/tubetester2.html

[ahedproductions]

Този е сериозен тип...

[pilot_ts]

Поздравления и от мен!
Има лампи,  при които е необходимо на едно и също краче да бъдат подадени 2 напрежения.
Например директнонакалните лампи, т.е. не е грешка, че това е възможно при комутациите.
Просто трябва да се внимава.
Аз съм обмислял подобно изделие, но с кабелни мостове и банан щекери вместо галети.
Предложеният в настоящата тема начин на комутация е много добро решение.
Ако направя лампомер, ще изработя импулсно захранване, тъй като държа на галваничното разделяне от токопреносната мрежа.
Импулсното ще ми осигури галванично разделяне и между захранването на уредите, анодното и решетъчни напрежения.
Последното е задължително за за функионират безаварийно уредите.

[lz2xl]

Простотата е хубаво нещо,лампомерите от довоенния период са били приблизително такива.Комутатор с щекери.Идеята е много добра Добре забравеното старо

[ftest]

Да, доста от новите разработки и конструкции са добре забравени стари.

[dinev66]

За да проключа темата споделям последните изменения:

1. Качвам мисля последния вариант на схемата на регулируемите стабилизатори за Ua и Ug2. Пробвах разни варианти и все се случваше самовъзбуждане при мерене на някои лампи. Бях се отчаял и почти се бях предал, когато видях решението в разработката на друг лампомер – феритни тръбички върху кабелите. Купих ги от чужбина, после видях, че ги има и в Викиват Пловдив. Взех една лампа дето ми възбуждаше, боцнах по едно феритче на жиците към анода и 1-ва решетка и заспа. После нанизах още доста феритчета и оттогава няма ядове. Толкова просто и евтино решение, а ми отне толкова време да се боря с проблема.

2. Още една малка промяна, имаща отношение към меренето на двоини триоди/ пентоди.
В случая е по важно да сравниш тоците на двете половинки с оглед мачване, отколкото висока точност на абсолютната стойност на анодния ток. Сложих едно ЦК ключе на втория амперметър за Ua2/Ug2 с цел да превключвам захранването на двата анода (при триодите), съответно двете 2-ри решетки (при пентодите) към един и същи стабилизатор – или към Ua или към Ug2, без значение защото те са еднакви. Това с оглед, че въпреки калибрирането се оказва, че във времето се получават разлики в показанието на измерителните системи – визирам в случая волтметрите, отчитащи анодното и Ug2 захранващи напрежения. Така гарантирано захранван анодите/ респективно 2-рите решетки с едно и също напрежение. Да се има впредвид, че стойността на анодния ток при триодите силно зависи от анодното напрежение, а при пентодите от напрежението на 2-ра решетка.

3. Съще така последователно на двата амперметъра сложих по двойка букси, затворени нормално с „джъмпер” за да мога при нужда да включа външни уреди с висок клас на точност и за проверка и калибриране.

4. Изработих си преходници за разни цокли върху октален.

Вижте снимките:

[ONZI]

А има ли индикация за претоварване по ток,или се следи има ли спад в изходното при претоварване?
И аз съм започнал подобно уредче но в момента е в режим изчакване.

[dinev66]

Ако не можеш да вдигнеш анодното напрежение с потенциометъра значи си в режим на ограничение. Не зная дали  това е най- добрата схема - варианти много, Ориго писа по-нагоре, но транзистори вече не горят. Вероятно и резисторът 68 ома  преди стабилизатора пази до голяма степен. Случвало се е да ми изгори предпазител. По принцип избягвам да въртя галетите при включено напрежение.

Забравил съм да кача снимката с феритите:

[ONZI]

Схемата с lr8 ми харесва,но в моят вариант обмислям да сложа светодиод последователно с диода на оптрона- за индикация.Не знам дали ще се получи.

[dinev66]

Резисторът 68 ома е с предостатъчно голяма стойност с оглед и да пази транзистора, така че нямаш проблем да сложиш допълнителен светодиод за индикация, като коригираш стойностите на резистора и тримера във веригата.

[lz1tka]

Темата ме заинтересува заради големия по днешни стандарти брой лампи които имам.Още не е за затваряне.
Дали ще бъде по интересно ако първо се направи с 1 дисплей примерно 16x4 за едновремена индикация на волтове и милиампери,после се премине към автоматично превключване при избор на лампа(от дисплея).Кофтито е че трябва да се ползват над 45 релета,честно казано не бих искал да ползвам транзистори за тази цел,или поне не на всякъде.
Чипа за цялата тази галимация трябва да е мега 128 заради многото крачета.Предпочитам мързеливото връзване на изход към краче без да ползвам сдвигов регистър но все пак дори и с този процесор ще се наложи един такъв.
Като големина на кутията и схемата ще се намали в поне троен размер.
Мегата има достатачно памет за да се добавят в ръчен режим разни лампи.