Еха! Тоя дебелак 5 киловатовия на какво ще ляга?
Как ви е кеф с 25 километра в час не зная хаха, аз с електричката между 50 и 70 бях най-щастлив! Е да, то на мен идеята ми беше такава - основен метод за транспорт - бърз и силно проходим в градски условия. Кога ли ще ме огрее някой лев да си го направя както го мислех в началото... сметнах го към 3000 лева с всичко. Твърде много към момента. Но ще му дойде реда и на него! Мисля го със 16 клетки от тези
http://www.evworks.com.au/assets/full/BAT-LFP40AHA.jpg . Батерия с тези клетки е хиляда пъти по-добро решение от всякакви многоклетъчни варианти с по-малки клетки! Ето причините:
1) Тези клетки са за автомобил. Капацитетът им не само, че е голям, но и могат да отдадат за кратко токове, които биха скапали батерия от малки клетки със същия капацитет. Това ще ми позволи не само да потеглям като ракета, но и да катеря стръмно като звяр. Въобще 95% от нещата, които ще им се случат на едно колело, въобще няма да ги притеснят. Това ще направи животът им МНОГО по-дълъг от всички останали варианти.
2) BMS системата ще се грижи за 16 отделни клетки, а не за 16 групички от по 20 клетки, свързани в паралел - най-тъпия начин да се отнесеш с литиевата химия! Клетките не бива да се свързват така, каквото и да ви рекламират и обясняват. Ако ви трябват Х амперчаса при Y волта си намирате Х амперчасови клетки и ги навързвате последователно до Y волта. И това е. Така BMS-ът няма да е само за парлама и ще запази клетките живи и здрави дълго време. От време на време ще ги свалям и ще им правя bottom balancing, т.е. ще ги балансирам при разреждане на една долна стойност на напрежение. Това ги подържа във форма и позволява на BMS-а да си върши добре работата в "горния край" на заряда.
3) Клетките са много по-здрави и виброустойчиви от тези с елементи 18650.
Има, разбира се, и недостатъци - 1.6кг на клетка прави 9.6кг чиста маса. Като сложим и металната рамка, която е нужна за тези клетки (без здраво затягане те се раздуват при разряд/заряд и се пукат!), килцата ще достигнат до към 12-14. Но с тая мощ не е проблем особен. Друг проблем е формата и размера - с малките клетки може да си напоите пакет със всякаква форма, докато с тези се придържаме към най-добрите традиции в кубизма...
Но и това не ме трвожи хехе.
В моя случай моторите и контролерите са 2 броя - 2 х 1000 вата. Контролерите са с подменени транзистори (оригинални 4110, не китайските ментета дето бяха вътре...) и електролитни кондензатори, цялостно са укрепени и стегнати. Препрограмирах ги за малко по-як старт и им пуснах регенерацията, че беше спряна. Само това ги отличаваше от тези със регенерация...е и цената хаха! Разглобих моторите и разпоих/изведох на нови три извода звездния център. По този начин с помощта на три реленца мога да превключвам мотора между свързване звезда и триъгълник. Напрограмирах едно пикче да следи скоростта и да прави това автоматино. Като стигна 50 км/ч прекъсва тротъла (че ако подадете газ докато се превключват полюсите на мотора ще ви изпуши контролера зверски бързо...), превключва мотора от звезда на триъгълник и пак пуска тротъла. Става за миг и не се усеща въобще. Дал съм му малко хистерезис и прави обратното на 47км/ч. Така до 50 имам цялата мощност, но не мога да вдигна повече от 52 заради напрежението на батерията. А над 50 имам само половината мощност/въртящ момент, обаче мога да вдигна (теоритично) до към 98 км/ч! Е да, бавно и славно, но може. И това цялото с фарове, стопове, мигачи, ватчас метър и още 200 дреболии - на една солидна метална рама. Имам ВСИЧКИ компоненти без батериите, рамата и останалите велосипедни чаркове. Отпред съм със сериозен вибрейк, обаче не с традиционните гумички, а с направени от самолетна гума, отзад съм с дискова спирачка.
Общо взето е това...