Много може да се говори за генетичните недъзи на съветската икономическа система, които водеха до това при невероятни природни ресурси страната да няма ресурси за гражданско произвоство. Всичко се е хвърляло във военните произвосдтва. Всички знаем, че техните радиозаводи са произвеждали главно военна техника (много качествена), а битовите приемници и пр. са били странични производства, които често са били копирани/проектирани като самоинициатива на заводските директори и инженери, без тези проекти да са адекватно ресурсно осигурени.
И аз искам да преразкажа, с по-достоверни детайли, историята на копирания бомбардировач, защото е показателна. През войната в СССР са произвеждали сравнително добри изтребители, макар и сдоста примитивна технология - всички останали са били монококови конструкции, а руските МИГ-ове и ЯК-ове сана тръбни рами, облечени с плат. Но през войната получават доста английски и американски изтребители и всякаква друга техника. В края на войната обаче в Камчатка се приземяват поради ховреди след мисии над Япония четири свърхтежки бомбардировача Боинг Б-29 Суперфортрес, които Сталин отказва да върне на американците, защото знае, че му трябва спешно технология за модерен тежък бомбардировач, а Туполев се бави със задачата. И Сталин нарежда за две година Б-29 да се изкопира в детайлите и да се произвежда без изменения. И Туполев се справя, макар че задачата изобщо не е проста, защото в конструкцията на самолета са вложени множество технологи, които не съществуват в Съюза. Например надлъжниците на крилото са дълги десетки метри, направени са от неизвестна на съветските инженери лека стоманена сплав и са с променливо сечение. За да бъдат направени, е трябвало да се разработи ново оборудване, каквото няма в Съюза. Дистанционно управляваните оръдейни остановки и сума други неща също са нови нови за страната на болшевиците технологии, които сериозно ускоряват развитието на съветската авиационна промишленост, както и на много други промишлени отрасли. Любопитно е, че самолетът, който е обозначен като ТУ-4, излиза по-тежък от боинга, защото ламаринената обшивка на корпуса и други чаркове са с инчови размери, а в СССР всичко е в метрови и се предпочита ламарината да е е малко по-дебела, вместо по-тънка. В кабината на единия от бомбардировачите е намерен не фотоапарат, а портативна кинокамера, която си е носел член на екипажа и съответно в ТУ-4 е зачислена съветска кинокамера.
Интересно е, че за няколко години руснаците произвеждат повече от осемстотин самолета, които за разлика от битовите им видеомагнетофони, самолетите са супер качествени и надеждни, но изключително скъпи. И така си караха през цялата съветска епоха - всички ресурси на икономиката се хвърляха за оръжия, а обикновените граждани живееха като полуроби. За една лада чакаха по 30 години.