Благодаря на всички за добрите думи, сега да се захващам и за отговорите.
В домашни условия е правена кутията изцяло без никаква механизация. Входната чувствителност за достигане на изкривявания в изхода е някъде към 0.6 волта амплитуда, не съм мерил точно но от стандартен източник на сигнал с амплитуда 1 волт си се представя съвсем добре и стига до ограничение на изходната амплитуда преди да е усилен до край от потенциометъра. В случая края на отоплението който е свързан към краче 4 на лампата е заземен, това е края на нишката от към триодната част, тогава няма брум от отоплението никакъв, а и изобщо, има съвсем лек аноден брум, аз съм си придирчив към брум попринцип та затова го споменавам но не е нещо страшно, има съвсем лек брум чува се в тиха стая при ухо почти допряно до мембраната на високоговорителя. С кондензатор от катода на триода към маса естествено брума влизаш от отоплението към катода на триода намалява значително, защото катода отива на маса по променлив ток, но тогава ще се увеличат нелинейните изкривявания на предусилвателя защото ще се елиминира локалната отрицателна обратна връзка.
Относно изходните трафове, да малко брум влиза от полето на захранващия трансформатор но не е болка за умиране на практика е пренебрежим - както казах винаги се стига до компромиси при изработката на кутия, това е най-голямото изкуство да се издържи и естетически и да има добри параметри, с всяко следващо изделие ми се получава малко по-добре и така, човек се учи докато е жив. Просто работим в някакви ограничения наложени от концепцията за визия и материали с които разполагаме. А това че са близо до дросела не е никакъв проблем, при CLC филтъра толкова малка променлива съставка пада на дроселчето че е абсурдно да вкара брум в трафчетата, виж ако е първи елемент от филтъра дросел тогава наистина и той става източник на брум. Определено е по-подходящо да са отпред на дървото, ама не ми се искаше да има чаркаляк по дървото. Кой ти пусна тая муха в главата че дължината на кабелите от трафовете до изходните клеми е толкова важно да е еднаква в усилвателя? Нима на по 5 метра кабел до всяка колона са проблем 5-6 сантиметра разлика в дължината вътре в усилвателя? Замисли се какъв проблем става от тая дължина, ще получиш закъснение в сигнала на единия канал с 416 пико секунди ли? Това на 20к около 3 хилядни от градуса дефазиране, не мисля че трябва да се споменава, като се преместиш на слушателското място с по-малко от 1 сантиметър получаваш по-голямо дефазиране на каналите
.
Винтовете ги намерих в практикер и реших че са интересни като визия, не са ми толкова на сърцето, ама стават
.
Врътката на потенциометъра има една особеност - трябва да е дълбока отвътре за да покрие изцяло гайката на потенциометъра иначе остава голям луфт между врътката и панела и е грозно, само тази намерих отговаряща на изискването, ако се намери по-добра разбира се съм за това да я сменя.
Винкелчетата не знам каква ти е идеята да са отвътре, кой ке покрива отвън сглобката между двата алуминиеви листа? Която в единия случай е разпукана от неуспешно сгъване а във втория случай е изрязана със зеге (не особено право като да се вижда на ачик). Всички винтчета на винкелчетата съм им направил фрезенкови отвори, е по дърварския начин с върха на свредел по-голям диаметър та не е много добре но все пак съм опитал. Другите винтове реших че уж тия са по-добре - по-интересно да изглежда с тях ама може и да си прав че по-добре фрезенкови и те. Само на цоклите на лампите не съм правил конус за главичките, все ми се искаше да сложа квадратни глави там, ама тъй стана. Отоплението както вече споменах е със заземен край отиващ към пин номер 4, като това е достатъчно за минимизиране на брума. Както казах има съвсем лек брум идващ от пулсации в анодното напрежение и близост на изходните трафове до мрежовия, но не е нещо за отбелязване чува се само при заслушване с ухо в колоната.
Двата резистора по 110к към маса са разрядни резистори за електролитните кондензатори в захранването. Идеята е че като изключиш усилвателя от мрежата е хубаво тези кондензатори да не останат заредени до някакво напрежение с месеци дори, и като отвориш усилвателя да те хване тока неочаквано
викат им bleeder resistor. Не са много необходими при изправни лампи защото катодите са горещи доста време след изключване и кондензаторите си се разреждат от анодния ток на лампите до доста ниски напрежения но все пак кой е казал че няма някой да го включи без лампи или с издухани лампи и т.н. А са два последователно защото резисторите си имат максимално напрежение което е допустимо да се прилага между изводите му и при по-високи напрежения има опасност от пробив, та тук като има 300 волта, идва малко гранично за един резистор, и затова са два.
Проводника за масата е свързан към шасито в две точки както си забелязал. Теоретично биха могли в този затворен контур да се индуцират токове при попадането му в силно променливо магнитно поле. на практика проводника 4 квадрата е с доста добра проводимост, елементите които са критични от към брумови напрежения са свързани към него на разстояние 10 - 20 милиметра, та общо взето казано трябва да го вкараш в трафопост или дори в самия трансформатор на трафопоста за да има проблеми с брум от там, а като се замислиш колко по-податливи са към променливите полена изходните трафове - точно този затворен контур отпада изцяло от съображения.
Усилвателя го слушам на Иглите (Cyburgs Needle). Не са най-подходящите колони за лампов усилвател според мен, но да ти кажа много добре се обаждат в комбинация с него. Недостатък е че са 8 омови и са разсъгласувани с усилвателя, което още намалява мощността, но въпреки това свири достатъчно силно за нормално слушане.
Относно триодния и пентодния режим - съгласен съм че така лампата не дава всичко от себе си но концепцията по-скоро е триоден режим без глобална ООВ. Пентодни с глобална ООВ има навсякъде - всяко лампово радио, телевизор, грамофон и т.н. от ламповата ера. Освен това изходните характеристики на лампата в пентодно включване са идентични с тези на транзисторите, а докато на триода са уникални по своя характер без аналог в полупроводниковия свят, та така концептуално за сметка на част от мощността. Пентодния режим пък си има предимство освен по-високата мощност, изходните му характеристики са на източник на постоянен ток, така е по-малко податлив към пулсации в анодното напрежение, тъй като така да се каже „стабилизира“ тока през изходния траф докато триода с експоненциалните си характеристики даже „усилва“ пулсациите в тока които се пораждат от пулсациите на анодното напрежение, затова триодните са по-възприемчиви към аноден брум.
Начало
Активни теми
Търси
Вход
Регистрация
Тема: Лампов усилвател с PCL86 (Прочетена 7796 пъти)
13 Януари, 2015, 11:19:54
