Кооперацията "Родно радио"

[Bengata]

Първият българин, който пише за електромагнитните вълни 30 години преди тяхното откриване е Петър Берон, в своя труд “Панепистем” издаден в Париж през 1864 година. През годините 1896-97 в България се внася апаратура за радиотелеграфия за българската войска и за големите пощенски станции. Но това не е радио, а е “радиодифузия” както го наричат тогава защото чрез електромагнитните вълни се предава морзовата азбука.
Първите опити за радиоизлъчване в България започват през 1927 г. със създаването на първото радиотехническо сдружение с председател инж. Георги М. Георгиев. Инж. Асен Маринов, които става главен инжинер през 1938 г. разказва спомени запазени в "Златният фонд" на БНР.По това време започват да се дебатират и проблемите на радиото в парламентарната зала на Народното събрание. Във връзка с тези дебати и със започналите публикации във вестниците на материали за радиото и новини за събиранията на хора, които слушат излъчваните от чужбина радиопрограми, на 20 май 1927 г. министърът на железниците пощите и телеграфите г-н Кимон Георгиев внася в Народното събрание законопроект за радиото. На 6 април 1927 г. е приет Законът за радиото, който се състои от девет члена.
За нуждите от радиопрограми в България пръв заговорва инж. Димитър Бунев, който е издател на вестник “Радиолюбител” - 1927 г. През ноември 1929 г. е приет Правилникът за прилагане на Закона за радиото. На 1 август 1929 г. влиза в редовна експлоатация новопостроената радиостанция край гара София и радиоприемателната радиостанция край село Кумарица Софийско. Но те обслужват безжичните телеграфи на пощите и БТА. В този период България няма голяма гражданска радиоразпръсквателна станция, няма национален предавател. Налице е маломощният предавател на Георги Вълков от Първа инженерна работилница до Руския паметник в София.По този повод професор Асен Златаров пише: “Родно радио трябва ден по-скоро да имаме…”
През 1930 г. инициативните българи, между които са проф. Асен Златаров, Елин Пелин, инж. Георги М. Георгиев, инж. Димитър Бунев, Никола Колушки и др., създават движение за образуване на кооперация, която да поиска разрешение за концесия за радиоразпръскването в България. Към тези интелектуалци се присъединяват още генерал Велизар Лазаров, Стефан Янчулев, Димо Казасов и Никола Джебаров. На 30 март 1930 г. в БИАД се свиква учредително събрание на кооперация “Родно радио”. Избира се управителен съвет в който влизат гореспоменатите личности и още: Хенри Левенсон - директор на БТА, М. Христов, П. Пейчев, Т. Белковски и д-р Милко Балан - син на известния академик Александър Балан.
На 15 май 1930 г. министър Петко Стайнов отпуска за нуждите на “Родно радио” сградата на ул. “Бенковски” 3 в София, където да бъде инсталиран предавателят на инж. Георги Вълков от Първа инженерна работилница и да се оборудва студио. През юни същата година започват излъчванията на “Родно радио” в часовете 18.00-20.00 часа на вълна 329 м.Излъчванията се чуват в Перник, Кюстендил, Дупница, Червен бряг, Лом, а при добро време и в Шумен. В София излъчванията могат да се хванат и слушат чрез кристален детектор. “Родно радио” има програмен съвет в състав проф. Асен Златаров, проф. Саша Попов, Хенри Левенсон, Константин Сагаев, Ст. Стоилов, Никола Колушки - говорител, Г. М. Георгиев завеждащ техническата част и Г. Георгиев - Томов - говорител.През есента на 1930 г. инженерите Г. М. Георгиев, Марин Маринов и Мехмед Рафик /внук на последния султан на турската империя Абдул Хамид - инженер,практикувал и в радио Виена/ построяват нов предавател с мощност 400 вата и вълна на излъчване 319 метра.На 31 октомври 1931 г в голямата зала на Спестовна каса на ул. “Московска” на ъгъла с ул. “Бенковска” е поставен микрофон и на живо се предава тържественото събрание на кооперация “Родно радио” по повод Деня на българските будители. Говорят проф. Асен Златаров и генерал Георги Кратунков /това е първото в България излъчване на извънстудийно предаване/.На 24 март 1934 г. - неделя - 10.00 часа Софийският митрополит Стефан отслужва водосвет при откриването на новия Софийски национален предавател в Добруджанския квартал на София - днешната спирка “Бъкстон” на трамвай № 5 за Княжево официалното название на предавателя е “Радио София” /вж. програмата на “Родно радио”/. В тази програма обедният блок се оформя като най-устойчив елемент, установява се програмна схема, която започва да се разраства, оформя се стабилна неделна програма с четири блока - сутрешен, обеден, следобеден и вечерен. Фиксират се тематични предавания - утринна неделна литургия от катедралния храм “Св. Александър Невски”, Час за селото, Детски радиочас. Увеличава се информацията за музикалния живот не само в София, а и в другите градове на страната. През 1936 г. се изграждат радио Варна и радио Стара Загора. Започват да се излъчват сказки на различни теми от живота: - за здравето, икономика и домакинство, музикално-образователни цикли, звучи популярна музика. Ето говорителите на “Родно радио”: Елена Шопова, Венча Добрева, Мария Попова, Петър Витанов - които се водят на щат телефонисти. Никола Колушки, е представен в уникалното немско издание “Книга на радиоговорителите” със снимка и биографични данни и се нарежда сред най-популярните личности на Европа в този период.


След 9 септември 1944 г.


Идва 9 септември 1944 г. - комунистите взимат властта в България. Група, водена от Орлин Василев, отива в Нови хан, за да вземат в свои ръце управлението на радиото. Ето какво разказва в своите спомени литературният критик Борис Делчев: “…Рано сутринта радиото вече беше съобщило за новосформираното правителство. Гърмяха предавания с революционни песни и стихове, с антинацистки и антифашистки изказвания, следователно правителството беше овладяло положението. За кмет на Софийската община беше назначен Петър Славински. Той съдействаше на Орлин Василев да превземе радиото. Двама служители на общината, Орлин Василев и аз, въоръжени с пушки и качени на една таратайка с шофьор, се отправихме към Нови хан, където тогава беше евакуирано радиото. Спряхме пред училището, в което се помещаваха радиослужбите. Училището бе обкръжено от войници. Орлин слезе от колата, представи някакъв документ на постовия пред вратата и ние влязохме. В дъното на един коридор спряхме пред една врата. Това бе кабинета на директора на радиото Константин Константинов.Орлин ни остави тримата да стоим на пост пред вратата, почука и влезе сам вътре. Разговорът продължи доста дълго време и когато Орлин излезе, не ни каза нищо. Така завърши моето участие в радиото. Много години по-късно при една среща и разговор с Константин Константинов, аз го попитах за тази акция в радиото. Скъп на усмивки, Константинов ми разказа накратко какъв разговор се е водил вътре в кабинета с Орлин Василев. Орлин настоял Константинов веднага да напусне поста на директор на радиото и да го отстъпи на него. Константинов възразил, че назначаването на един директор - все едно, на радиото или на друго учреждение, не може да се разреши в преки разговори между двамата кандидати, тъй като назначаването на директор е държавен акт и му казал да се отнесе към новото Министерство на пропагандата с министър Димо Казасов. Както и да е, малко дни след това Орлин наистина стана директор на Радио София…”
Радиото се превръща в идеологическа институция на комунистическата власт. Започва политическо прочистване на кадрите. След Орлин Василев за директор е назначен завърналия се от Москва Карло Луканов. На втори август 1945 г. от Москва Георги Димитров изпраща писмо - указание до Карло Луканов. В него четем: “Мобилизирайте всичките свои сили и следвайки указанията на ЦК по конкретните въпроси, направете радиото действително мощен фактор в днешното голямо политическо сражение на отечественофронтовската демокрация с тъмните сили на фашизма и реакцията…”.Народният съд осъжда Йордан Стубел и Есто Везенков на концлагер без право на работа.България като съюзник на СССР е принудена да участва с войски във втората фаза на Втората световна война. Българските воини влизат в бойни действия на територията на Сърбия и Унгария. В София Министерство на войната създава късовълнова радиостанция “Фронт и Родина”, която е прототип на московската “Фронт-Тил”. До края на войната “Фронт и Родина” излъчва вести от страната и поздрави за българските войни, както и вести от фронта. Радиостанцията се намира на площада с колелото на трамвай № 2, зад Радио София. Ръководители са Дако Даковски и Емил Манов. Към радиостанцията е прикрепен и артистичен състав с ръководител Владимир Трандафилов. Говорители са Цветанка Антонова и Йосиф Бернард Шулхов. В страната започва да се осъществява т. нар. “диктатура на пролетариата”. Започва национализацията на частната собственост. В радиото се назначават хора верни на новия режим, които да отразяват тези процеси в България и да възхваляват съветския опит, който е започнал да се прилага у нас .След войната радиостанцията заедно с част от екипа е прехвърлена към “Предавания за чужбина” на БНР и като радиостанция “Родина” започва своите емисии на български език за българите, живеещи извън границите на България.Радио София се преименува в “Христо Ботев” - първа и втора програма. Образуват се главни редакции със съответните редакционни екипи: Детска, Селска, Икономическа, Идеологическа, Литературна, Младежка, Музикална и Хумор и сатира. Радиото най-активно отразява започналото социалистическо строителство в страната, бригадирското движение. Предаванията се проверяват от отговорните и главните редактори, всяко трябва да има четири одобрителни подписа и тогава отива при говорителите, които в студиото заедно с музикалните редактори го записват за излъчване.Какво става вътре в радиото? Разширява се говорителският екип, тъй като той пряко участва в подготовката на материалите за излъчване. Развива се кореспондентската мрежа по градове и села, а в радиото се създава стенографски отдел, чрез който по телефоните се приемат събития и новини от цялата страна. Този “производствен процес” в радиото продължава до 1989 г.В “новото общество “ се зараждат недъзи и слабости, наречени “грешки на растежа”. И така се ражда сатиричното предаване “Миладин и Костадин”. Това предаване е рожба на Селска редакция с отговорен редактор Анелия Василева и редакторите Ивайло Петров, Тодор Димов, Николай Цонев и Любен Лолов. Служители на държавния и партиен контрол по сигнали извършват проверки из страната и получените факти се изпращат по каналния ред в радиото, обработват се от редакторите, и се записва от артистите Пенчо Петров и Петко Карлуковски. Предаването придобива голяма популярност. Започват да текат потоци от писма за недъзи в работата и за помощ от неправилни решения. С решение на ЦК на БКП предаването се спира, защото доверието на хората към предаването е голямо, а не е такова към ръководството на партията и държавата.

[mano]

Ех, ако комунистите не бяха взели властта тогава... Не че имам нещо против комунизма като строй, но не и така криворазбран. Концлагери, глупости.

[Vladislav]

А всъщност би трябвало да имаш нещо против комунизма, защото тази форма с концлагерите, липсата на свобода и масовите убийства е единствената възможна форма на комунизма в реалността. Защото той е една теоретична утопия, която не е възможна, ако не си създал преди това армия от роботи, която да върши всичката работа. Та концлагерите и всъщност превръщането на цялата комунистическа страна в един огромен концлагер, са абсолютно необходими. Иначе ако въведеш "комунизъм" дори в най-богатата страна, рано или късно ще я фалираш.

[lz2xl]

Абе то май е до хората,те и в Китай имат комунизъм ама......................

[Лъчо Минков]

     Попитали Радио Ереван, дали при социализЪма има експлоатация на човек от човека, както при капитализЪма?
       Радиото отговорило, че при социализма няма и не може да има експлоатация на човек от човека, а е точно обратното...

[Безжичен]

    Здравейте. Много интересният пост ме предизвика да напиша няколко думи, вследствие на това, че темата от години е в обхвата на интересите ми.
      Направиха ми впечатление въвеждащите думи: "Първият българин, който пише за електромагнитните вълни 30 години преди тяхното откриване е Петър Берон, в своя труд “Панепистем” издаден в Париж през 1864 година. През годините 1896-97 в България се внася апаратура за радиотелеграфия за българската войска и за големите пощенски станции. Но това не е радио, а е “радиодифузия” както го наричат тогава защото чрез електромагнитните вълни се предава морзовата азбука."
      Да, наистина Петър Берон има великолепни произведения (освен "Рибния буквар"), които ми се струва, че бяха издадени на български в няколко тома, ако не ме лъже паметта около 1978 г. Има и едно изследване от 2007 на университети в България, където дори са дадени схеми. Но... в неговите трудове НЕ става въпрос за електромагнитно поле (ЕМП). Той описва една, според него възможна, схема на кондуктивна (чрез проводимост) безжична връзка, както на сушата, така и във водата. Мисля, че във великолепната книга на Веселин Димитров, "История на радиото в Бълария" тук има малка неточност, също се допуска, че става въпрос за ЕМП. В тези години, за които става въпрос - 1861 г. и след това до 1873, Максуел създава теорията на електромагнитното поле и категорично доказва същетвуването му математически, както е добре известно на колегите в сайта.
      Може би трябва да отбележа  известна неточност и в следващите изречения. Не е имало никаква възможност през 1896-97 да се "внася апаратура за радиотелеграфия", тъй като тя просто тогава не е съществувала в производствена форма (особено през 1896 г.), а едва започват да се изработват малко уникални бройки, и то резултат на патенти. Затова през тези години няма никаква, внасяна в България, и не само в България, апаратура за радиотелеграфия (впрочем до Берлинската конференция от 1906 радиотелеграфията е наричана "безжична телеграфия"). Първите български практически дела  в тази област са описани в няколко великолепни книги, вкл. цитираната на Веселин Димитров. Първите български дела с практическо значение всъщност са "Безжицна станция Франга" - реално първата радиостанция на България (край Варна, сградата е запазена и досега, запазен е въртящият искров разрядник на предавателя"; името е "Франга", не  Франгя - Антон Франгя е бил министър на пътищата и съобщенията по време на строежа на станцията и може би оттам идва малкото объркване на две толкова близки имена, освен това не е вярно, че е служила само за приемане - това е голям мит - всички тези уточнения в скобите не са свързани с горния пост, но може би някои са интересни) и, разбира се, другото практическо дело е известната корабна станция на кораб "Надежда".
      И едно последно уточнение. "Радиодифузията" не е радиотелеграфия, а радиоразпръскване, както сега го познаваме. Известно е, че първите успешни опити, макар и много несъвършени, са направени от канадеца Фесенден, но като изобрететел в САЩ през 1906 г. Има и интересни български статии от началото на 20-ти век, които са коментирали въпроса за радиодуфизията.

     

[Fisher]

доста разхвърляна статия , добре би бил освен хронология да има и ясна мисъл , това изречение :
"Народният съд осъжда Йордан Стубел и Есто Везенков на концлагер без право на работа"
би трябвало да се предхожда от обяснение ,кои са тези личности и каква връзка имат в контекста на написаното

[Безжичен]

Очевидно няма смисъл да се даде малко по-точна информация.

[PDM]

Очевидно няма смисъл да се даде малко по-точна информация.

Очевидно това е малко прибързано заключение.