Балкантон

[origo]

Да използваните в студийните магнетофони ленти най-често са с магнитен слой от двужелезен триоксид Fe2O3 или т.нар. „нормални“ ленти или тип I. Скоростта на лентата е висока, 4 и 16 пъти по-висока от стандартната 9.5см/сек. Заедно с това самите магнетофони са професионални, изключително качествена изработка и сглобка, главите са прекрасни както и електрониката, и тези фактори заедно водят до това че собствения шум е сведен до минимум. Шумоподтискащи системи като долби и всякакви други никога не са използвани в студийните машини, а е и абсолютно безсмислено. Тези системи придобиват популярност при аудиокасетите които са силно миниатюризиран вариант на магнетофонните ленти с големи компромиси. Въпреки това е впечатляващо в последните години на качествените касетни декове какво качество на запис и възпроизвеждане е постигнато. Но все пак изключително ниската скорост на лентата 4.76см/сек. и тънкия магнитен слой водят до необходимостта от записване на по-ниски нива, както и с други времеконстанти на корекция при запис и възпроизвеждане, което сумарно води до силно завишения собствен шум и необходимостта от използване на ШПС като Долби и други подобни.
Относно живота на магнитния запис - попринцип може да се приеме че живота на самия магнитен запис като такъв е много голям, да кажем че ако не се излага на силни променливи и постоянни магнитни полета е практически вечен, или поне в рамките на един човешки живот няма да претърпи промяна. Проблема обаче е живота на самата магнитна лента. Чисто физически лентата има ограничен механичен живот за съжаление. Механизма на повредата е следния: Лентата се състои от самата лента от някакъв полимер, и върху нея е нанесен т.нар. колоид който представлява емулсия от магнитния прах (двужелезния триоксид) и слепващото вещество. Проблема е че с годините това слепващо вещество поема влага от околната среда и губи слепващите си свойства, става лепкава маса която се отделя от лентата и при всяко просвирване зацапва глави и ролки. По този начин след определен брой години лентата се „разрушава“ и съответно и записа който е бил на нея се загубва. Скоростта на този процес зависи изключително много от условията на съхранение както и качеството на самата магнитна лента. Обикновено при правилно съхранение на качествени магнетофонни ленти живота е от 40 до 60 години. На аудио касетите като че се оказва по-кратък, но пак зависи от качеството на лентата и е от 20 до 40 години. Проблема е че идеалните условия за съхранение са при относителна влажност под 40% което условие не е изпълнено почти в нито един дом. Ето например при мен почти цяло лято относителната влажност на въздуха е 75% а това е изключително вредна влажност за магнитните ленти. По тази причина и имам вече определен брой по-стари аудиокасети които са започнали да се разпадат. Така че магнитния запис е „вечен“ но уви носителя върху който се прави (магнитната лента) си има ограничен живот и изисква специални условия на съхранение.
Относно студийните ролки на Балкантон които са използвани за запис на плочите - мисля че те не са били собственост на Балкантон, поне не оригиналите, и си мисля че би следвало да се пазят в архивите на БНР. Много жалко ще бъде ако се окаже че не е така и са унищожени. Надявам се че се пазят и че ще бъдат подобаващо цифровизирани и съхранение преди да са се разпаднали.

[bobi mw]

Още едно интересно нещо от "Балкантон". През 70те години в моя дом беше закупена ново излязлата малка плочата със заглавие "Сръбски народни песни" с каталожен номер ВММ 6284.Няколко месеца по късно на някакъв празник беше подарена същата малка плоча със същото заглавие и каталожен номер.Защо ви го споменавам?Едната плоча е със скорост 33об/м а другата 45об/м.За да произведат плочата първо записа от лентата е записан на лаков диск със съответната скорост и след като са произвели едно количество плочи "Балкантон" решава да направи отново същата процедура,но да повиши скоростта от 33 на 45 оборота и то в рамките на една календарна година,а не преиздание на съответния албум няколко години по късно заради интереса му.Според мен това е било излишен разход на материал,но 45 оборота е по добрия вариант за по високо качество.Балкантон решава да направи преиздание на съответната малка плоча няколко годинки по късно поради по малкия тираж на първото издание и тук ще останем изненадани.Разликата е в диаметъра на отвора който е променен а скоростта тя отново е 33 оборота.Интересно е какви опити са си правили завода с цел по добро качество.

[origo]

Преиздаването с друга скорост не струва повече от преиздаването със същата скорост, така или иначе нарязването на един лаков диск за хиляди плочи е пренебрежимо като цена на бройка. Другото с отвора вече със сигурност не е експеримент за повишаване на качеството а просто са решили да произведат плочата по стандарта с другия размер отвор, и аз имам много малки плочи балкантон и с единия и с другия размер отвор, нямам обяснение с каква цел е правено това със сигурност не е свързано с качеството.

[bobi mw]

В днешно време рядко може да се намери нова грамофонна плоча от "Балкантон".Как можем да познаем,че е нова?Много лесно като погледнем централния отвор и ако има остатъци от винила това означава че никога плочата не пускана,защото там материала е много крехък и при поставянето и на грамофона този материал се отчупва.За интересуващите се направих една снимка в по близък план.

[bobi mw]

Реших да направя едно малко разяснение,макар че колекционерите знаят за какво става на въпрос.Всяка държава си има свое обозначение на каталожният номер,но единствено е запазено означението на "моно"  и "стерео записа.Моно записа е означен с триъгълник в който вътре има цифра показваща оборотите,а стерео записа е означен с два кръга преплитащи се.

[kolev]

Едната е правена в цеха за плочи 45 оборота, а другата в цеха за 33 оборотови плочи.   Мисля си че големият отвор на малките плочи е влязал като стандарт от т.нар. джубокс машини и от грамофоните с автоматична смяна на плочите. Като слушаш малки макси сингъли на автоматичен грамофон и си ги наредиш да се сменят една след друга големият отвор спомага за лесното зареждане на плочата върху тавата на грамофона. Пък това че в отвора има пластмаса винаги също не е вярно. Купувал съм си нови плочи и въобще нямаше такива. Въпреки че не съм много възрастен като по малък в центъра имаше една книжарница в която времето беше спряло. Освен чисто нови книги издание 1982 година в нея продаваха и чисто нови плочи от последните издавани от балкантон 88 - 90 година. Нямаха такава пластмаса. Явно понякога пада ,понякога си я има.

[bobi mw]

Като стана дума за моно и стерео записите и означението ще спомена нещо доста интересно.Плочата с кат № ВХА 534 е произвеждана около 60-те години и записа е МОНО,като преизданието и през 1990г записа е стерео.Това също важи и за много други албуми.Хайде някой ще каже че е правен нов запис на магнитна лента и затова е стерео да предположим че е така,но да си спомним за рецитала на "Златния орфей"тогава записите се правеха по време на концерт.Рецитала на "Тони Кристи" през 72г е записан по време на концерта,а има плочи на които записа е Моно а на други Стерео.Значи се използва една и съща лента,а по преценка в завода са ги правили и Моно и Стерео,или са правени два записа по време на концерта и единия е бил монофоничен,а другия стереофоничен и в завода са правили плочи и от двете ленти или рекордера който нарязва лаковия диск има опция моно стерео.Това са мои заключения които може и да греша.Какви ли тайни още има завода който не сме се замисляли?

[emanuilis]

Надявам се темата да е правилната, бих искал да попитам нещо.

„Вечният звуконосител", така са означавани грамофонните плочи.

Доколко това наистина е така? Съществуват ли деструктивни процеси в структурата на поливинилхлорида?

Твърди се, че „физическото стареене" на този материал спира при температури под - 50 градуса Целзий, но това далеч не е практично...

[bobi mw]

Ето една инструкция от "Балкантон" за грижа на грамофонните плочи

[origo]

Ами за вечен мисля че на всички нас е ясно че нищо материално не е вечно, едни материали издържат повече други по-малко но всички стареят и някъде в безкрайността се разпадат. Безспорно може да се каже че грамофонните плочи са най-трайния носител за звукова информация. Определено бие магнитните ленти и CD-тата. Цифровите формати съхранявани по харддискове и флашки изобщо пък няма да коментирам. При адекватно съхранение на грамофонните плочи при нормална стайна температура и напълно изолирани от ултравиолетови лъчения стаеенето е достатъчно бавно и може да се каже че живота на една грамофонна плоча е доста над 60 години, колко точно не мога да кажа. Това с ниските температури е идиотщина, защото именно PVC поливинил хлорид е нестудоустойчив полимер и именно ниските температури водят до разрушаване на структурата му в случай че не са добавени към състава добавки които да го правят устойчив, както в PVC дограмата. Нямам представа дали в пластмасата за плочи има такива добавки, така че може да се каже че е желателно плочите да не се съхраняват при температури под -10 градуса.
Относно стерео и моно записите. Мисля че оригинално, независимо дали студийни или концертни, записите са правени на многопистови магнетофони където имаме няколко канала които носят различна част от цялата звукова картина, после в студио се извършва миксирането което вече е в зависимост от желанието 60-те са го правили моно, по-късно от същия първичен носител го миксират в два канала - стерео, та това мисля че е отговора на загадката. А Боби и аз имам тази плоча която показваш, в два екземпляра, но не знам дали и двата ми не са Моно, но ще погледна. Важното е че едната от тях при мен звучи ужасно, а не е просвирвана на кофти грамофони, би ли могъл да я пуснеш и да ми кажеш как звучи и едната и другата, има ли странно дрезгавеене в звука?

[bobi mw]

Цените които са стрували плочите на Балкантон.Една дългосвиреща плоча с българска музика било естрадна,народна,камерна,симфонична или сборна с чужди изпълнители или с художествено слово е струвала 2.30лв.Плочите които са се произвеждали по лиценз на западни фирми обикновено цената е 4лв.В по редки случаи на отделни заглавия като Джон Ленън или Сандра цената е 6лв.Единственият албум който Балкантон издава на Пинк Флойд е 7 лв.Само в редки случай когато дадено заглавие е скъпо цената е 9 лв за единична бройка и такива са заглавията на Елтън Джон или Дайър Стрейтс.Тук качеството на звука при този скъп албум е на ниво на западните фирми и по нищо не отстъпва по качество.Вече след 1990г цените леко полека започват да се покачват.

Ето и албума на Дайър Стрейтс издаден от Балкантон
http://vbox7.com/play:d9d91b8f4b
http://vbox7.com/play:f07460fd9d

[kolev]

Вижте какво видях да лежи в тревата днес. Доста интересно.

[Deltichko]

Това е стар запис на плоча, който после са издали и на СД. Има, има СД-та на Балкантон. Примерно аз имам от 2000-а та г. диск с народни песни на Борис Машалов и този номер на него: AD060204.
Името на фирмата е изписано на латиница, разбира се.

[bobi mw]

Интересно е че Бердският радиозавод от бившия  СССР е дал поръча на завода за грамофонни плочи "Мелодия" за плоча със специални запаси.Интересно е,защо "Балкантон" не направила същата плоча.

[bobi mw]

През годините Балкантон е имал множество разновидности на етикетите които са върху самите плочи.Освен различните цветове за разнообразие е променяно и оформлението.В следващите постове ще се опитам да покажа разнообразието от етикети,като почна от по първите етикети които е отпечатвал Балкантон.