Благодаря Боби за написаното!
Бих искал да добавя нещичко. Антената във Видин е член на семейството sleeve antennas (защо ли не зная как е на български?!), разновидност на вертикалния дипол, колкото и да изглежда странно с тази масивна мачта. Антената се захранва на височина около 1/3 от общата, където се срещат долната цилиндрична пола (с диаметър около 10м) и горния обърнат конус. Ако се вгледате във фидерната линия, ще видите, че тя не е единична, а има 3 секции. Централната с най-голям диаметър носи сигнала от предавателя към антената. Едната от малките секции представлява шлейф, закъсен в края отрязък от линия, който позволяват настройка на антената и формират един импедансен преобразувател, който да напасне антената към предавателя не само с малки загуби, но и в целия обхват от 200 до 2000 метра, т.е. от 150кХц до 1500кХц. За дължини на вълната от 600 до 2000 метра шлейфът се прекъсва. Антифадинговите качества на антената се запазват в обхвата от около 240 до 570 метра (СВ обхват). Другия малък шлейф, чрез който се регулира разпределението на тока в антената, е включен между земята и долния край на долната цилиндрична проводна секция.
Когато се използва в обхвата от 600 до 2000 метра антената работи с повишен входен импеданс и изисква подходящо допълнително звено за съгласуване, защото шлейфът за регулиране на разпределението е закъсен напълно (нула метра, т.е. долния край на полата е на земя).
На този принцип по-късно се доразработва квадрата, който също е във Видин и многомачтовия насочен комплекс, който трябваше да оживее на нос Калиакра, но не би...
Интересна добавка е, че Аизенберг заедно с руския изобретател В. Урядко, създава версия на АРРТ антените, представляваща надуваем пресечен конус с височина 60м, като за излъчвател се използват или обтяжките, които го държат прав, или допълнителни проводници, разположени по повърхността. Основни качества - портативност и висока скорост на разгръщане.