Балкантон

[радиото]

Наскоро,при разчисването на един апартамент попаднах на няколко кашона с плочи.Основно класика.Качеството на балкантонските плочи /става въпрос за албумите, оформени в твърда кутия/е перфектно.Може би защото са издадени в много ограничен тираж.И ако цената на стандартна плоча бе 2.30 лв. ,то тези са на средна цена 6-7 лв.
/от старите пари/.

ИСТОРИЯТА НА "БАЛКАНТОН" ИЛИ СПОМЕН ЗА ЗВУКОЗАПИСНАТА ИНДУСТРИЯ В БЪЛГАРИЯ

След 1952 г. цялата музикална индустрия в социалистическа България се развива под шапката на това лого. Към музиката има специално отношение, ето защо звукозаписният гигант "Балкантон" е на пряко подчинение на Комитета за култура.
През последните години грамофонните плочи не просто съумяха да слязат от прашните тавани, но и безкомпромисно си пробиха път до музикалните щандове. Отново. В световен план производството на "аналоговите дискове" бележи сериозен ръст - броят на феновете им също!

Тази тенденция навлиза с пълна сила и в България. Почитатели на винила от различни български градове редовно организират базари за презареждане на колекциите си, а някои съвременни наши изпълнители като Графа и Любо Киров дори се осмелиха да издадат новите си албуми върху възраждащия се носител.

Разбира се техните плочи са произведени в чужбина, тъй като у нас към момента няма база за производство на винил. Ако обаче погледнем не чак толкова назад в миналото, неминуемо ще си спомним за "Балкантон" - музикалният гигант на България, срещнал редовите граждани с гласовете на нашите и световните звезди, при това в многомилионни тиражи...

Началото

Историята на "Балкантон" започва в началото на 50-те години на миналия век, след обединението на вече национализираните звукозаписни компании "Симонавия" и "Лифа рекорд" с държавното предприятие за грамофонни плочи "Радиопром". Това сливане дава възможност да се затвори целият цикъл на работа - от записа до печата на обложките, и превръща звукозаписната компания в единствен производител на звуконосители на българския пазар.

Официалното откриване на сградата на "Балкантон" е на 4 февруари 1952-а като комбинатът е на пряко подчинение на Комитета за култура. Целият работен процес протича в триетажната постройка на улица "Хайдушка поляна" в София като само записите се правят навън - в Студио 1 на БНР и в зала "България.

Едно по-екзотично решение за определени случаи е и употребата на подвижна станция, наречена Tonwagen. Първата записана по този нетрадиционен начин песен е "Лудо младо сън засънило" в изпълнение на Магда Панайотова и Петър Чернев, а записите се осъществяват в читалище близо до Руски паметник в столицата.

В началото се работи със стари апарати и се произвеждат само плочи на 78 оборота, но през 1958 г. от Дания е внесена нова модерна апаратура "Ortofon" и започва производството на първите български дългосвирещи плочи, първоначално на 33⅓ оборота, а по-късно и на 45 об/мин.

В средата на 70-те години "Балкантон" разширява дейността си и в тази връзка е построен чисто нов производстев цех и е издигнат още един етаж към съществуващата вече сграда.

Oбособени са и две модерни студия. По това време персоналът на компанията наброява над 350 души, а годишната продукция на грамофонни плочи достига внушителните 3 900 000 броя.

За да отговори на съвременните нужди, през 1982 г. "Балкантон" се сдобива с първата у нас линия за производство на аудио касети. Търсенето е много голямо, затова и на касетки се издава разнообразна музика, включително и неща, неизлизали на грамофонни плочи.

Десет години по-късно в предприятието се появява и една от първите линии за производство на компактдискове. От нея излизат основно записи на български опери, църковно пеене и народна музика.

Най-дълго управлявалият генерален директор е композиторът Александър Йосифов. За времето, в което той взема решенията от 1968 г. до 1986 г.  "Балкантон" непрекъснато обновява звукозаписната си техника, като следва най-модерните тенденции в грамофонната индустрия. Този подход изкарва компанията до 5 място в света по качество на записа на магнетофонната лента. Факт, потвърден през 1972 г. от фpeнcĸaтa организация Académie Charles-Cros, която оценява с 9 от 10 точки интepпpe­тaциятa и с 8 от 10 - тexничecĸoтo нивo нa зaпиca.

Раждането на една грамофонна плоча

Затвореният работен процес позволява времето за издаване на една грамофонна плоча да бъде сведено до минимум, ето защо под един покрив са събрани студио, галваничен цех за матриците, пресов цех, който в началото работи с полуавтоматични преси, впоследствие заменени с напълно автоматизирани преси-роботи, печатница за пликовете и обложките, опаковъчен цех...

Повечето от любимите на поколения българи песни водят началото си от легендарното студио "Балкантон", през което са минали едва ли не всички известни изпълнители от близкото минало. На това свещено за българските меломани място музиката се записва върху магнитни ленти и се смесва, за да се достигне до ключовия момент - студио "механичен запис" - където звукозаписът се качва върху т.н. "фолио", което представлява лаков диск, набраздяван от записваща игла.

В последствие фолиото се посребрява и от него се създава първата матрица или "майка". Майката служи единствено, за да "роди" така наречените "синове", от които вече се пресоват бъдещите грамофонни плочи. Тя пък отива на съхранение във фонотеката за матрици.

Винилът за плочите се доставя от фабрики в Югославия, Полша и Чехословакия.

Пристига на гранули или прах и със сажди се оцветява в черен цвят. Причината е, че статиката при слушане е минимална когато плочата е черна. В ограничен тираж, предимно за колектива на "Балкантон" са издавани и плочи в различни други цветове, които днес представляват голям интерес за колекционерите. Два интересни примера са синята и червената плочи, посветени съответно на юбилеите на футболните клубове Левски и ЦСКА.

В "Балкантон" се държи на качеството, затова технолог постоянно следи за състоянието на матриците, за да не се допусне брак до пазара. Отделно на всеки 100 плочи една се прослушва. В началото тази дейност се изпълнява от 4 човека, през чиито уши ежедневно минават огромен брой плочи. В последствие самите пресьори поемат задължението да преслушват произведените от тях артикули и да ги изпращат в цех "опаковка".

Интересен е процесът и по направата на обложките за плочите. В началото те се изработват ръчно. До 1958 г., когато е издадена последната шеллакова плоча в България, на певеца Димитър Йосифов, те се шият на машина. През 60-те години обложките започват да се лепят, но всичко все още се прави на ръка. Едва в средата на 70-те години в предприятието са вкарани щанца, биговачна машина, лепачка и процесът се автоматизира изцяло.

"Балкантон" и разпространителската мрежа

На вътрешния пазар готовата продукция се разпространява чрез мрежата на Книгоразпространение. За да се определи коя плоча в какъв тираж да бъде издадена на всеки три месеца в определен град се състои среща между представители на "Балкантон" и търговци от разпространителската мрежа от всеки окръг на страната. Там се обсъжда какъв брой от плануваните за издаване нови плочи да бъде произведен. Впоследствие плочите, към които има проявено търсене, се преиздават в допълнителни тиражи.

"Балкантон" и "Златният орфей"

Интересен епизод от работата на "Балкантон" е процесът по издаване на плочите със записи от фестивала "Златният Орфей". Като един от реномираните европейски музикални фестивали от миналото, на който присъстват изпълнители от световна величина като Хулио Иглесиас, Мънго Джери, Пако де Лусия и др., "Златният Орфей" е събитие с голямо значение за българската култура. Ето защо и към записите от него се подхожда с невероятно старание и организираност от страна на служителите на "Балкантон".

За да се осигури навременното излизане на първия тираж с плочи от рециталите отново се прибягва до употребата на Tonwagen-а. Песните се записват на живо. В 23:00 ч., след края на концертите, лентите със записите вече са на аерогара "Бургас". Товарят се на самолет и незабавно летят за София, където кола на "Балкантон" чака за да ги откара до комбината.

Студио "механичен запис" е в готовност за работа, прави се фолиото, галванотехниката работи през нощта, правят се матриците и на сутринта в 6:00 ч. първата смяна зарежда пресите. В 10:00 ч. първите 500 плочи са готови и пътуват за Бургас. По-късно същият ден, по време на фестивалната програма, се продава това, което предната вечер посетителите са слушали на живо.

"Балкантон" и международното положение

През годините звукозаписният комбинат издава редица лицензни заглавия с чуждестранна музика, в това число и на много западни изпълнители. За да се случи това нещо, с помощта на Външнотърговска организация "Хемус" се водят преговори с чуждестранните издатели на конкретния изпълнител като се договаря издаването на точен брой грамофонни плочи и аудио касети.

От съответната държава се поръчва лента със запис на желания албум и прозиводството започва. Следи се стриктно за спазване на договорените бройки, на база които се плащат съответните авторски права. Впоследствие една част от плочите отиват за износ, а друга остава за вътрешния пазар.

Друг популярен метод за обогатяване на асортимента е така наречената Десетдневка на грамофонната плоча, практикувана в страните от бившия соцлагер. На всеки две години в определена държава представители на различните звукозаписни компании се събират, за да представят бъдещата си продукция едни на други. По този начин у нас се появяват албуми на певци като Карел Гот например, а творчеството на редица наши изпълнители бива издавано в чужбина.

Годините на прехода

Началото на 90-те години е времето, когато златната ера на "Балкантон" е към своя край. Променената политическа обстановка в страната се отразява и върху работата на комбината, който е принуден значително да свие производствения си обем.

Намалените държавни субсидии за култура и появата на конкуренция в лицето на новопоявилите се частни музикални компании също оказва влияние и в края на краищата се стига до раздържавяването на комбината. Процес, който приключва в края на 2001 г., когато са продадени и последните проценти държавно участие.

В наши дни

Като частно предприятие "Балкантон" съумява да оцелее в новата пазарна обстановка и днес продължава да се занимава с основната си дейност.  В студиото на компанията все така се записва музика, а съвместно с БНР се издават уникални записи на българска класическа музика.

Макар и значително съкратен, персоналът в момента е съставен изцяло от професионалисти, представляващи есенцията от някогашния многоброен колектив. Хора, посветили живота си на "Балкантон" и своята професия.

Любопитно е да се отбележи, че в сградата на ул. "Хайдушка поляна" се съхраняват лентите с всички записи от 1952 г. до днес, включително и по три броя от всяка издадена плоча. Факт, който превръща същата тази сграда в своеобразен паметник на музикалното ни наследство.

Материалът е създаден с безценната помощ на Божидар Симеонов - меломан, колекционер и най-големият почитател на "Балкантон"

[Петър Томов]

А както всички знаем ФСБ са именно оттам!

[lopesbroko]

Здравейте на всички!
Искам да попитам има ли някой информация за записваща машина струг - neumann vms70
Какви са нивата на сигналите в милиампери , тежеста на режещата глава - кутера. И защо са необходими мощни усилватели , подавители , и стъпала, след като на вибриращите бобини им стига два три вата мощост най много за да радклатят режещия кутер било то диамантен сапфирен или рубин мисля,че е без значение.
Внасям на части един такъв  - neumann vms70,но без плот и отделните стъпала!
вакум аспиратор ще ползувам - медецински от болницата , а за охлаждане не знам?
благодаря!

[lopesbroko]

Мисля,че в днешно време -отличен аналогов сигнал може да се снеме от всяка добра звукова карта на компютър .Не е необходим професионален магнетофон  ,въпреки че имам студиен ОТАРИ.Нови лакирани плочи се продават в ибей . Всичко друго е въпрос на вкус,като стикери , обложки , калъфки и др.
Само трябва да направя нужните настройки ,за да не похабявям доста нови плочи при пробите.

[lopesbroko]

данни на режещата глава-
Cutterhead (SAL 74)
Frequency range: 7 ..... 25000Hz
Frequency response (approx. 9 dB feedback at 5 kHz):
15 .... 16000Hz ±0.5dB
10 .... 20000Hz ±1dB
7 .... 25000Hz ±3dB
Channel separation (40 ... 16000 Hz): Better than 35dB
Maximum velocity (lateral cut) at 10 kHz continuous operation
without cooling: 16cm/s ≈ 1.3A
with cooling: 28.5cm/s ≈ 2.3A
Tonebursts (10 kHz) 10 ms impulse: 105cm/s ≈ 8A
Sensitivity at 10 kHz (single channel): 1 cm/s per 106mA
Maximum stylus excursion: ±150 µm
DC resistance of the drive coil: ≈ 4.7Ω
Impedance at 10 kHz: ≈ 7.5Ω
Output of feedback coil: 3.5mV per cm/s
Weight: 500g

[origo]

Ще се опитам да обясня, защо е необходима голяма мощност при рязането на грамофонни плочи.
Както знаем още от много отдавна е прието използването на RIAA корекция при записа и възпроизвеждането на грамофонните плочи. Корекцията представлява специално коригиране на амплитудно-честотната характеристика на звуковия сигнал преди записване, и после при възпроизвеждане прилагане на същата характеристика но с обратен знак. При запис ниските честоти се затихват с 20 децибела по напрежение (10 пъти), средните честоти около 1к не се променят по амплитуда, а високите се усилват с 20 децибела (отново 10 пъти). Целта на тази манипулация е, да се постигне относително еднаква амплитуда на отклонение на браздата за една и съща сила на звука в ниските и във високите честоти. Поради спецификата на работа на електомагнитния резец амплитудата спада с увеличаване на честотата, с тази корекция се компенсира частично това. Това носи много позитиви със себе си - при възпроизвеждане се прави обратната корекция и ниските честоти се усилват с 20 децибела, а високите се затихват с 20 децибела. При това се намалява шума от триенето на иглата в браздата, както и артефактите от твърди частици попаднали в браздата. Получава се по-добро съотношение сигнал-шум а от друга страна се заема и по-малко пространство върху повърхността - поради намалената амплитуда на ниските честоти.
От тук обаче следва нещо интересно - разликата между ниските честоти и високите честоти е 40 децибела, което прави около 100 пъти разлика по амплитуда.
Когато приемем, че намотката на резеца представлява предимно товар с активен характер, то мощността в него се увеличава с квадрата на амплитудата на напрежението. И именно, ако приемем мощността за записване на честотите около 20 херца за 1, то мощността за записване на честотите около 20 килохерца ще бъде 10 000. Във всички случаи за изпълнение на RIAA характеристиката при запис ще ни трябва отношение на мощностите 1:10 000. Както се вижда това не е никак малко отношение, и дори да записваме 20 херца с 10 миливата, то за 20 килохерца ще ни трябват 100 вата. А вероятно записа на 20 херца не става с 10 миливата а трябват повече, от където можеш да си направиш сметка и каква ще бъде максималната мощност. Във всички случаи съм чувал, че тя обикновено е от 400 вата до над киловат. Това предизвиква сериозни проблеми с охлаждането на намотката на резеца и вероятно в много случаи то се извършва чрез някакъв флуид. Естествено, отношението на мощностите подлежи и на модификация, с което разбира се страда и записа на високите честоти. От друга страна, някои коментират, че дори високите честоти да се запишат перфектно, то няма да има реална доза която да успее да ги възпроизведе безпроблемно. Та записа на плочи е един процес свързан с много компромиси, и се изисква истинско изкуство от човека който го прави, за да запише качествено една плоча, и тя да звучи добре на повечето машини.

[lopesbroko]

Хванал съм се със непосилна задача явно.
Но тия стъпала  - риа-екулайзер със мощните стъпала струват доста парички,а са лампови ,тежки и от старо поколение!Нямам възможност да си ги позволя . Искат им хиляди евра ,най-вероятно заради антикварната им стойност.За сега ще се мъча с проби и каквото имам.Машината има автоматични режими на рязане на голямо разстояние бразда от бразда.
То кривенето при по-високи децибели се компенсира със по-малко информация като (брой песни) например 3-4 изпълнения , за 15 минути .Машината има възможност да се регулира резба на инч и просто кутера, ще има място да запише качествен запис.Явно на времето им е било трудно решаването на тази задача със мястото на което е трябвало да се запишат доста песни  и за това са били създадени тия обратни връзки и компенсатори. За риаа-коректор не знам как ще стане? За сега стъпките са следните:Вземам качествен звук от компютър , минава през качествен смесител с усилвател-динакорд 2 по 300 вата иизхода подавам на ляв и десен канал на главата ,която има две бобини по 5 ома.До тук добре .Пробвах,затопля се корпуса , и явно трябва да пусна охлаждащ газ през предвидената тръбичка за целта.Направих проба да запиша на обикновен компактдиск обърнат обратно - резултатът е супер .Само дето стружката която се отделя се чупи ,(заради простия материал от който е направен диска) мисля,че ако е фабричен лакиран носител ,нещата ще се получат със непрекъсната стружка-която трябва да е като конец!Записа според мен е супер без премудолиране или кривене .При ниво 0-3 децибела.След време ще поръчам нови лакирани носители и ще кажа до къде съм стигнал.Всичко е време и пари.Доста се изръсих до тук за да си постигна мечтата.За по нататък ще мислим за хайфи риаа коректор и други екстри.

[lopesbroko]

Пропуснах да пиша,че от екулайзера на смесителя регулирам намаляване на високи честоти,усилване на ниски честоти и ще се наложи да се правят доста проби докато се изимитира риаа коректор без да го имам. Добре е,че качествения смесител има страхотна корекция с изключително нисък ,минимален шум.Все пак е изпълнен в друга епоха на нискошумящи операциони и висок клас на усилвател на мощност.

[origo]

Точно обратната RIAA и усилвателя на мощност не са проблем в днешно време, трябват си познания обаче, които за съжаление при теб липсват на този етап. Това ще бъде проблем. Не мога да се наема да помагам в случая, защото съм доста натоварен и нямам време да отделя за този проект.
Като казваш обаче лаков носител - това е алуминиев диск с нанесено тънко лаково покритие върху което се извършва записа. Този носител обаче, не е предвиден за възпроизвеждане после, а по него да се изработи матрицата с която да се пресоват плочите. На какъв етап смяташ да оставиш процеса и дали това ще бъде добре от към качество?
В Дюкян Меломан режат направо върху PVC носители, може да се поинтересуваш от къде може да се снабдиш с такива и да направиш опити в тази посока.
И отново напомням - при запис правиш ОБРАТНА RIAA. Т.е. усилваш високите и намаляваш ниските! При наличието на такава сериозна машина като механика е жива срамота да осакатиш процеса, заради неправилни електрически сигнали към главата. Това е най-лесното (поне за мен де).

[lopesbroko]

Благодаря за съдеъствието , все пак преди години имах звукозаписно студио , а и до днес работя през свободното време в пианобарове като музикант и ди-жей.Наясно съм с риаа предусилвателите от едно време  , правил съм  ги по стара респромска българска схема с двата транзистора , къде слагаха една набучена платка за динамична доза
в българските усилватели . Тук обаче работата при запис е сериозна понеже кривочите и простотията на БГ-прочите е голяма.Присъствал съм на рязане на плоча  , не в България разбира се ,където тази машина работеше без оригиналните си стъпала и модули ,собствениците и  я бяха подкарали със обикновен пауър-миксер ТОМАН. Качеството на записа  бе  в пъти по-добро от доста наши издавани плочи.Всичко е въпрос на корекции и добър носител. Видях също че суровия носител по време на запис се нагряваше с една червена инфра-лампа голяма като тия в пилчарниците , а и отоплението на резеца става с 6 волта допълнително,което се регулира с реостат. Има доста тънкости които  при производството на нашите балкантонски плочи са ги пропуснали.Просто са запуснали автоматичен режим при запис и пей ли си пенкеле!Някой плочи като на фсб са правени на мануален режим и къртят като кочество! Ако някой е наясно има по 3-4 изпълнения на страна като записа е направен на 33 оборота , а за 45 оборотовите им максисингли да не говорим - не отстъпват на качество  и на западните студия.Привилегия са имали ФСБ като домакини .  Темата за писане няма кряй ,а достигане на качеството е въпрос на проби , и най-големине кут-инженери най-вероятно не са спали по цели нощи да се занимават с проби докато добият опит с корекции.Даже опознават произведението което ще се записва с многократно прослушване .И по време на запис при силните или наситени пасажи разширават стъпката на резбата за да има място кутера да запише по-силния сигнал без да премодулира поради липса на свободно масто, заради лакомия.Например да се нахвърлят доста песни на една плоча.
За по нататък ще направя клипче и снимки като остане време , как се справям ,за да давате идеи и съвети

[lopesbroko]

Относно лаковите носители в днешно-китайско време не се предлагат от алуминий , а от пластмаса .Явно лакирана отгоре. Модерна работа братче какво  ли не измислиха.

[lopesbroko]

Изкопах оригинална схема на записващ усилвател. От 60-те години

[lopesbroko]

Имам вече оригиталните лампи и трафове - ще се хвана да пресъздам стъпалата.Трудна задача , но не и непосилна за мен .Единствения проблем е времето което-нямам!

[lopesbroko]

el 156
Тия ня запад си мислят,че са недостижими като продават на безумни цени неща които вече не се произвеждат.Обаче има едно, но .Като се разходих из моите складове на болницата изнамерих много изоставени и бракувани апаратури-немски за рентгени и електро терапии и др.Даже един електронож бе направен със същите ел156,че и резервни комплекти лампи намерих-чисто нови,които са били получавани като консуматив.Късметът е там,че не са ги изхвърлили.Всичко е произведено със същите части куплунгзи и материали като машината нойман.С доста труд две щайги ще ги преработя за записващи стъпала,до най малкия детайл!

[origo]

Моето лично мение е, че пресъздаването на ламповия записващ усилвател ще отнеме твърде много труд и усилия, без те да се отплатят с реални параметри. Особено с трансформаторите ще видиш зор. Реално съвременната полупроводникова електроника предоставя възможност за постигане на линейни стъпала с по-висока ефективност и отлични параметри, та не е необходимо да се набляга на автентичното схемно решение от миналото. Но ако целта е реставрация с колекционерска цел разбира се си струва.
Относно качеството на Балкантон, не мога да кажа какви стъпки от производствения процес са спестявани, тъй като не разполагам с никаква информация, но е факт, че някои от плочите им особено със чужда музика са на трагично ниво като качество, и то гарантирано са излезли така от завода.
Факт е обаче, че не само на ФСБ е имало отлично качество плочи, много плочи на наши изпълнители са с много високо качество. Други пък не са. Вероятно са експлоатирали повече от допустимото и матриците и кой знае още какво. Във всички случаи е видно нежеланието да се поддържа високо качество.

И една мисъл ми се върти из главата - дали всички мнения по темата с машината за запис на плочи, не е редно да се отделят в отделна самостоятелна тема.